Това е една от любимите ми Коледки картички.
Аз на последък съм зарита с Коледни картички, но толкова бързо ми минават през ръцете, че не сотава време да ги снимам и кача. Но за Снежко нямаше как да не направя пост.
събота, 4 декември 2010 г.
четвъртък, 21 октомври 2010 г.
Алени пеперуди
Тези пеперуди просто ме заплениха и на последък си експериментирам редовно с тях, но все не стигам до там да постна нещо от творенията си в блога. Но ето че сега си откраднах малко време и това кратко постче видя бял свят!
петък, 17 септември 2010 г.
Група весели таралежчета!
Ето ви една весела тайфа таралежчета! Тази картичка я правих цяла нощ, докато я нагодя да е идеална! И накрая си заслужаваше усилията, защото можете ли да си представите, моят мъж каза "Тази картичка я остави тук, защото много ми харесва!". А той никога не харесва "лигави", "сладурски" картички, защото... е, защото е мъж, а те си падат по сериозни, строги или пък абсурдно майтапчийски картички или пък смятат, че картичките са генерално излишно нещо. Но ето, че тази картичка ужасно много му хареса, чак толкова, че да каже, че иска да си я запази, представете си! Много ме трогна!
петък, 10 септември 2010 г.
Есента дойде!
Ето че и есента вече чука на нашата врата, въпреки че ние не искаме все още да се разделим с лятото. Не знам защо винаги е така, изпитваме една лека носталгия по лятото и гледаме с едно такова намусено личице към есента с всичките дъждове и ветрове и студено време. Хората казват, че есента е умиращ сезон, когато всичко се подготвя за дългата зима. А всъщност тя е пълна с толкова цветове, така наситени багри и емоции, стига само да си отворим сърцата за това.
Още когато Рали ми прати идеята за тазседмичното предизвикателство на Двете елши много се зарадвах и веднага се залових за работа. Стана една чудесна есенна картичка!
Но ми се искаше още... И тогава се зароди идеята за тази картичка, която обаче така и не можах да довърша за предизвикателството. Но ето, че днес най-накрая тя вече е готова и няма как да пропусна да я публикувам тук. Нищо, че вече предизвикателството свърши.
Едно подаръче за чужбина!
Миналата година подарих на една моя много близка приятелка едно пано, на което да си закача обиците, защото тя има ужасно много. Тя страшно му се зарадва и си го отнесе в Берлин, защото в момента там живее и учи.
Тази година, когато се прибра за лятната ваканция ме изненада с молбата да направя още едно такова пано. Нейна колежка й била на гости, видяла го и искрено се впечатлила, а като разбрала, че е ръчна изработка много ме похвалила. И понеже нейният рожден ден наближава, моята приятелка ме помоли да направя още едно пано, за да й го подари.
Аз, естествено, веднага се мобилизирах и ето какво сътворих!
Разбира се, понеже аз се занимавам много с опаковки, нямаше как да не направя и опаковка на подаръка, която да е в тон!
Много харесвам как от една обикновена подаръчна торбичка, с красива панделка и тишу става страхотна опаковка!
вторник, 7 септември 2010 г.
Малко писамце
Това е картичката, която направих за предизвикателството измислено от Гери. Изглежда много сладурско, но много ме измъчи, защото има няколко "тайни трика" при самото сгъване.
Очаквайте в най-скоро време да пусна едно малко уроче за направата на това интересно писъмце-картичка ;)
понеделник, 30 август 2010 г.
Нова традиция!
Оказа се, че аз вече съм създала нещо като малко състезание между приятелките ми във Фейсбук. Цялата работа започна през юли, когато една приятелка имаше годишнина от сватбата. Понеже не можахме да се видим на живо на самия ден, аз снимах картичката, която й бях направила и я пуснах на стената й във Фейсбука. И ето, че сега, когато друга моя добра приятелка прави 7 години с гаджето си, когато й подарих картичката предназначена за нея и нейния мъж, тя ми заяви изненадано "Ама нали ще я качиш и във Фейсбука, защото на Вики картичката я качи!". И какво се оказа - много е интересно да ти пускат на стената ръчно правена картичка специално за теб заедно с пожеланието. Аз си мислех, че това е единичен, изолиран случай, но ето че днес още една приятелка ми заяви, че задължително трябва да кача картичката за рождения й ден във Фейсбука. Защото, разбирате ли, не може другите да имат, а тя - не! Та вече създадох нова традиция - да се качват картичките във Фейсбука и после да се подаряват на живо! Цялата работа ми е ужасно забавна, но в същото време и съм много поласкана, че толкова много се харесват моите картички.
Та след като ги качих във Фесбука, да ги кача и тук ;)
Ето това е картичката за годишнината
А тази е за РД-то
неделя, 15 август 2010 г.
Картичка за юбилей!
Една моя приятелка преди седмица стана на 40 и нямаше как да не отбележим този юбилей без картичка. И понеже тази симпатяга е от групата на "веселите колежки" (сборно наименование на групичката ни магазинерки около моята работа), та естествено събирахме пари общо и купихме едно страхотно масивно сребърно колие, а на мен естествено се падна да направя картичка. Аз толкова я мислих тази картичка още от като бях на почивка! Нали знаете как си мислиш едно, а накрая става съвсем различно нещо, защото когато почнеш да събираш елементите те просто не стоят така както във въображението ти. Та изначално картичката изобщо нямаше да е с пеперудка, а с панделка и още един печат, накрая се получи това. Обаче толкова си я харесах! А още по-хубавото е че и рожденицата много се трогна и страшно й хареса като й я подарихме заедно с колието! Накрая това е най-хубавото, когато видиш, че човека за когото е предназначена картичката си я харесва!
вторник, 10 август 2010 г.
Моята почивка!
Здравейте на всички!
Доста време отсъствах, просто защото след като се върнах от почивката, по Закона на всеобщата гадост бях затрупана с работа. Колкото пъти се каня да седна да пиша, все нещо става и все ми намират наяква работа.
И ето че най-накрая аз успях да отделя час и половина и да напиша този пост.
Моята почивка!
Тази година не ходихме на море, но за сметка на това си изкарахме страхотно на нашата вила в Клисура. Клисура е един прекрасен град със страхотна атмосфера и много мили хора. Веднага забравяш проблемите и тревогите и се отпускаш. На където и да погледнеш планини и природа. Сутрин като станеш чуваш само песните на лястовичките и врабчетата! Като в приказка е!
Първите дни се отдадохме на пълен мързел, но после тръгнахме на разходки из планината.
Намерихме една страхотна пътечка, която вървеше успоредно на реката и вървяхме по нея близо два часа.
Минахме под един от двата големи клисурски моста.
Накрая стигнахме до тази полянка!
На следващия ден отидохме до Копривщица. То е съвсем близо до Клисура и за 20 минути бяхме там. Ние всяка година ходим и все още не ми е омръзнало. Много красив град, запазил стария дух на България.
Ето го моя мъж пред една стара каменна чешма.
Накрая, преди да заминем, си взехме едно бурканче с розов мед. Много е вкусен и ухае прекрасно!
Естествено почивката не е пълна, ако няма и гости! Последната седмица ни навестиха Рали и съпругът й Дани. Заедно си направихме една разходка до паметника на Боримечката.
Ето ги тук моя мъж, Рали и Дани на фона на Клисура.
Тука пък мъжете са застанали пред паметника, по мъжки!
Рали и Дани - много сладка двойка са!
Ето ги и Двете елши!
Накрая на вечерта си направихме и барбекю!
Като цяло си изкарахме страхотно двете двойки! Накрая не ми се тръгваше!
Това е само една малка част от почивката! Във фейсбука има още доволно количество снимки. Сега с новия фотоапарат снимам на поразия!
неделя, 18 юли 2010 г.
Нещо свежо преди да замина
Утре рано сутринта заминаваме.... най-накрая! Отиваме в провинцията за една дълга и заслужена 10-дневна почивка! Толкова съм изморена, че утре сигурно ще проспя деня, но пък после ще е релакс в планината на хлад и спокойствие.
По тази приятна причина няма да ме има известно време, но реших да пусна нещо като за последно преди да замина.
Това е една голяма кутия, която моя приятелка поиска. Идеята е вътре да слага разни дребни спомени и един ден дъщеря й да я получи. И понеже малката, тя сега е на две и половина, много се захласва от калинките реших, че това ще е най-хубавата украса за нейната кутия със спомени. Малко се измъчих, докато облицовам самата кутия с физелина - това нещо е много неприятно за лепене, но пък си заслужаваше, защото сега стои точно като полянка. Мисля, че един ден много ще се хареса на малката!
PS: Очаквайте много снимки като се върна!
четвъртък, 15 юли 2010 г.
Викторианско!
Тази седмица Рали измисли едно страхотно предизвикателство, което съм сигурна, всички ще оценят по достойнства, а именно Викторианско.
Аз лично ще си призная, че много я мъчих тази картичка, защото това не е моят стил на милички и гушкави животинки. В началото си мислех, че нямам нищо подходящо и нищо няма да стане, но след две нощи бодърстване се получи това. Мисля че стана много добре!
Ще се запитате какво съм правила чак пък две вечери?! Но ако се вгледате ще видите, че панделката е направена с топъл ембосинг. Трябва да ви кажа, че беше голямо предизвикателство да направя тази панделка, защото да ембосваш плат не е така лесно като картон. От начало изобщо не се получаваше изображение, ами цялата панделка беше златна. После пък почна да прегаря и да става черна. Голяма борба беше! Но аз държах да изглежда точно като викториански тапет и го мъчих до край!
Другото сложно се оказа картинката. Много е трудно като нямаш подходящ печат да търсиш картинка. Всичко в нета е с цвят, като старинна картина или снимка, а на мен ми трябваше черно-бяло и то като скица, за да мога да го оцветя. Не знам по какво чудо намерих тази картинка, която се оказа точно каквото ми трябваше.
И накрая мъките с прозорчето! Защо да ни е лесно и да направим обикновено квадратно прозорче, като може да ни е сложно и да правим прозорче със заврантулки?! И понеже аз нямах нищо, което да ползвам като мостра или шаблон се наложи да си го начертая, да наглася размера, да го очертая на картона и после да изрежа картона заедно с панделката. Е, тя доста се бриди, но пък аз се постарах минимално да й личи ;)
Сега ще ви открия и една мъничка тайна за роклята на девойка. ако се вгледате ще видите, че орнаментите са ембоснати със златна пудра. И ако се чудите как съм постигнала това, ще ви открия моята малка тайна. Вземате една обикновена четка за рисуване, която не ви трябва, и повтаряте частите, който ще ембосвате, все едно ги оцветявате, само че с лепилцето за хартия. След това нанасяте пудрата и тя залепва точно по очертанията, все едно е правено с печат.
понеделник, 12 юли 2010 г.
сряда, 7 юли 2010 г.
Честита годишнина!
Днес една моя много добра приятелка има годишнина от сватбата и за това реших да направя една картичка специално за нея и съпруга й.
Обичайте, за да бъдете обичани!
Намерих това послание в нета и толкова ми хареса, че направих картичка специално за него!
Има такива мисли, които просто те грабват веднага и това е една от тях!
вторник, 6 юли 2010 г.
Честит рожден ден!
Честит рожден ден, Силве! Вярно с една малка патеричка, но какво да се прави, така се стекоха обстоятелствата.
Пожелавам ти да си все така усмихната и винаги щастлива! Нека живота да ти поднася все приятни изненади, нека винаги си заобиколена от хората, които те обичат и нека творческият ти плам никога не загасне!
Тази картичка е специално за теб!
събота, 3 юли 2010 г.
Всичко в синьо!
Знам си аз, че няма мърдане то синьото. Просто беше въпрос на време да направя блога си син, защото това е любимият ми цвят! Дори фотоапарата ми е син, значи правете си сметка ;)
Сега по случай синичкия вид на блога реших да пусна една розова картичка, за да не ви дойде прекалено много синьото :)
петък, 2 юли 2010 г.
Една бърза поръчка
Днес, докато бях на работа, моята колежка се сети в последния момент, че всъщност тя утре е на кръщене и ще й трябва картичка. Тя за това кръщене се готви от сума ти време, просто за картичка изобщо се не сеща. И днес внезапно си спомнила, че моята готварска книжка много й била харесала и искала нещо подобно. Няма да ви разправям какво шоу беше, докато успея да нагодя нещо с подръчни материали! Лошото беше, че тя от работа директно заминаваше и нямаше как се прибера и да я снимам на по-подходяща светлина. Нищо, с новия фотоапарат и така снимките са много добри.
И така, ето какво се получи, дано ви хареса!
сряда, 30 юни 2010 г.
Моето порт-фолио
Имам си нов фотоапарат! Моят мъж ми го подари по случай завършването на годината. Не мога да ви опиша колко му се радвам! От толкова време исках фотоапарат, че сега като го получих не знам кое по-напред да снимам. Но реших, че най-добре ще е да започна с виновникът за този прекрасен подарък, а именно моето порт-фолио. След като го работих близо половин година, то стана истински шедьовър и накрая моята професорка просто си глътна азбуката и заяви, че няма просто какво да ме пита, защото всичко е идеално. Най-вероятно есента ще ми уреди да го говоря пред публика на един семинар. Но ще видим, до тогава има много време!
А ето го и него - 3 кила хартия в прекрасна синя опаковка, заедно с гордата авторка!
Ето на тази снимка се вижда колко е дебело всъщност и как съм го аранжирала с различни цветни картички, за да е по-пригледно и по-лесно за представяне.
Специално писмо
Това е една картичка, която се вдъхнових да направя зареди печата. Много ми хареса, не само защото е с коте, а защото ни напомня за едно много старо изкуство, а именно писането на писма. В днешно време хората сякаш са забравили това. Вярно пишем си лични съобщения и по електронната поща, но хартиеното писмо носи един особено заряд, една такава емоция. Просто не може да се сравни с електронното писмо. Защото когато вземеш писмото в ръце, когато го отвориш и видиш писмото, когато го прочетеш, а после го прибереш някъде на някое специално местенце, то за теб има много по-голяма стойност от всяко електронно писмо. Аз все още пиша писма и ги пращам по пощата. Вярно, не всички пристигат, но знам, че тези които са стигнали до получателя си са били дълбоко оценени. За това, когато имате време, защо да не седнете и да не напишете едно истинско писмо за някой скъп за вас човек?
петък, 25 юни 2010 г.
Някъде там в планината...
Ето че и на мен ми остана малко свободно време. Не съм писала тук от толкова дълго, че чак ме е срам! Но какво да се прави, когато човек е в сесия и гони стипендия свободното време се оказва лукс, които не можеш да си позволиш.
Но ето, че си взех изпита! И то със 6! Ама как не?! Аз в най-скоро време ще направя снимка на огромното порт-фолио, което си е просто един шедьовър, за да видите с какво се занимавах толкова много време.
Но сега е време за почивка и то заслужена! Именно защото само почивката ми е в главата тази седмица предизвикателството в Картичкофуриите е точно с такава тема. И аз естествено направих картичка, която представлява моето лято. А то ще е почивка в едно прекрасно балканско градче - Клисура, където моят мъж има вила. Това е едно наистина прекрасно място, спокойно, някак отдалечено от всички проблеми и нерви на големия град. От всякъде те заобикаля едно спокойствие, една тишина, една неподправена красота! Вече нямам търпени е да замина, но ми остава още време до тогава.
За сега ви оставям да се любувате на моето творение вдъхновено от Клисура, а пък живот и здраве като се върна от там ще кача и много снимки!
неделя, 23 май 2010 г.
Моят дом!
Тази седмица Рали измисли толкова хубава тема, че на мен ми дойде великото вдъхновение и ето какво се получи. Направо се влюбих в тази картичка, и да знам колко егоцентрично звучи това, но просто не мога да се сдържа да не се похваля като направя нещо такова.
Още в момента, в който Рали ни каза каква ще е темата и веднага ми щукна идеята за тази картичка. Просто защото винаги съм чувствала дома там, където са хората, които обичам. Естествено в първоначалните си форми тя изглуждаше доста по-различно. Винаги става така - представям си нещо, а когато тръгна да го правя то става коренно различно и се запазва само основният щрих на идеята. Е, това е нормално, защото като почна да комбинирам разни картони и цветове, които във въображението ми са изглуждали страхотно, на практика не седят чааак толкова чудесно и сменяма ли сменям докато не намеря подходящата комбинация.
В последния момент се сетих и за тази песен и сложих два куплета от нея, за да стане усещането още по-хубаво!
Това само показва, че като имаш подходящо вдъхновение стават прекрасни неща! Дано и на вас да ви хареса моето творение.
вторник, 20 април 2010 г.
Бебешко шише
Не, това не е биберон, а бутилка с вино. Само че не е за бебето, а за родителите му. Ще си кажете, че е малко странно, но нека обясня.
Цялата работа е такава. В шопския край има един такъв обичай, според който тъстът и тъщата или свекърът и свекървата (в днешните модерни времена тази роля понякога се изземва от кумовете по желание) подаряват на младоженците три опаковани бутилки вино. Едната е опакована в златно, другата - в сребърно, а третата в розово и синьо. И както се досещате първата се товаря на сребърната сватба, втората - на златната, а последната - когато се роди първото детенце.
Аз съм правила доста такива шишета и все по тройки, но този път реших да направя само една, вдъхновена то предизвикателството, което ни отправи Гери в "Двете елши". Освен това при нас празните бутилки вино са голям кът. Нито аз, нито мъж ми, нито моята бъдеща свекърва пием и те си остават пълни да залежават по шкафовете. Та едвам успях да изнамеря тази, за да я опаковам.
Доста си поиграх с панделката, но мисля че се получи много добре.
Официално спирам с наградите!
Много съм поласкана и ужасно се трогнах от всяка една награда, която получих. Много благодаря на хората, които решиха, да ме удостоят с подобна чест. За мен наистина значи много, че сте отделили то времето си да посетите моя блог, да оцените моите творения и моя труд и то позитивно. Аз обикновено нямам много време и рядко пускам постове и коментари (този уикенд беше изключение), но винаги се стремя да покажа най-доброто от себе си, с надеждата че ще внеса малко повече красота във всекидневието на всеки, решил да посети моето кътче за творчество.
Но колкото и да се радвам на всяка една наградка ще трябва да скъсам веригата. Не мисля че има смисъл само да подмятам разни награди като топки за тенис. В моите очи всеки, който показва творчеството си тук заслужава награда. Защото аз вярвам, че няма лошо творчество - има неразбран гении. И в тази връзка ми се струва безсмислено да изброявам още и още хора, като накрая просто трябва да кажа - всички!
Надявам се, че не ми се сърдите и разбирате защо реших да направя това.
събота, 17 април 2010 г.
Нещо мъничко за "Двете елши"
Все се каня да ги публикувам тези тефтерчета и все не ми стига времето. Просто много ни затрупаха на работа и на лекции. И с тази голяма презентация, която представих вчера, дори сън не съм видяла...
Но ето че, дойде и деня в който мога да се докосна до мъничко време за мен и аз веднага реших, че е крайно време да ги споделя с вас.
Това беше един проект, който направих за "Двете елши", преди много време. Нещо като "наше си малко сувенирче за ценители". Изработени са от тишута и телчета, като идеята беше да напомнят по някакъв начин за красотата и естетиката в живота, които внасяме с тези наши малки ръчно-правени проекти. Естествено аз направих само скромните 14 бройки, които веднага си намериха щастливи собственици.
Това е предната корица. Като цяло идеята беше това да представлява стилизирано бяло клонче, защото нали сме бели елши, което ражда плодове - любов. В крайна сметка понеже е бяло и аз наистина много го стилизирах хората го обявиха за лебед. Аз и на това съм доволна. Защото изкуството е интересно именно с това, в очите на различните хора то е различно. и именно нашата представа и възприятие за изкуството ни прави уникални.
Това е първата страничка от тефтерчето. естествено с посвещение от "Двете елши"
"Както в семенцето се съдържа вековното дърво, така в човека е вродено творчеството. То е светлината, която струи от човека и отваря душата за невиждана красота. В тези пролетни дни отделете малко от времето си и надзърнете в себе си! А ако го сторите, ние ще сме там, за да помагаме както големите дървета закрилят фиданките, докато заякнат! "
И на последната страница, естествено е нашия печат.
Абонамент за:
Публикации (Atom)