вторник, 20 април 2010 г.

Бебешко шише


Не, това не е биберон, а бутилка с вино. Само че не е за бебето, а за родителите му. Ще си кажете, че е малко странно, но нека обясня.

Цялата работа е такава. В шопския край има един такъв обичай, според който тъстът и тъщата или свекърът и свекървата (в днешните модерни времена тази роля понякога се изземва от кумовете по желание) подаряват на младоженците три опаковани бутилки вино. Едната е опакована в златно, другата - в сребърно, а третата в розово и синьо. И както се досещате първата се товаря на сребърната сватба, втората - на златната, а последната - когато се роди първото детенце.
Аз съм правила доста такива шишета и все по тройки, но този път реших да направя само една, вдъхновена то предизвикателството, което ни отправи Гери в "Двете елши". Освен това при нас празните бутилки вино са голям кът. Нито аз, нито мъж ми, нито моята бъдеща свекърва пием и те си остават пълни да залежават по шкафовете. Та едвам успях да изнамеря тази, за да я опаковам.
Доста си поиграх с панделката, но мисля че се получи много добре.


Официално спирам с наградите!

Много съм поласкана и ужасно се трогнах от всяка една награда, която получих. Много благодаря на хората, които решиха, да ме удостоят с подобна чест. За мен наистина значи много, че сте отделили то времето си да посетите моя блог, да оцените моите творения и моя труд и то позитивно. Аз обикновено нямам много време и рядко пускам постове и коментари (този уикенд беше изключение), но винаги се стремя да покажа най-доброто от себе си, с надеждата че ще внеса малко повече красота във всекидневието на всеки, решил да посети моето кътче за творчество.
Но колкото и да се радвам на всяка една наградка ще трябва да скъсам веригата. Не мисля че има смисъл само да подмятам разни награди като топки за тенис. В моите очи всеки, който показва творчеството си тук заслужава награда. Защото аз вярвам, че няма лошо творчество - има неразбран гении. И в тази връзка ми се струва безсмислено да изброявам още и още хора, като накрая просто трябва да кажа - всички!
Надявам се, че не ми се сърдите и разбирате защо реших да направя това.

събота, 17 април 2010 г.

Нещо мъничко за "Двете елши"



Все се каня да ги публикувам тези тефтерчета и все не ми стига времето. Просто много ни затрупаха на работа и на лекции. И с тази голяма презентация, която представих вчера, дори сън не съм видяла...
Но ето че, дойде и деня в който мога да се докосна до мъничко време за мен и аз веднага реших, че е крайно време да ги споделя с вас.
Това беше един проект, който направих за "Двете елши", преди много време. Нещо като "наше си малко сувенирче за ценители". Изработени са от тишута и телчета, като идеята беше да напомнят по някакъв начин за красотата и естетиката в живота, които внасяме с тези наши малки ръчно-правени проекти. Естествено аз направих само скромните 14 бройки, които веднага си намериха щастливи собственици.



Това е предната корица. Като цяло идеята беше това да представлява стилизирано бяло клонче, защото нали сме бели елши, което ражда плодове - любов. В крайна сметка понеже е бяло и аз наистина много го стилизирах хората го обявиха за лебед. Аз и на това съм доволна. Защото изкуството е интересно именно с това, в очите на различните хора то е различно. и именно нашата представа и възприятие за изкуството ни прави уникални.

Това е първата страничка от тефтерчето. естествено с посвещение от "Двете елши"

"Както в семенцето се съдържа вековното дърво, така в човека е вродено творчеството. То е светлината, която струи от човека и отваря душата за невиждана красота. В тези пролетни дни отделете малко от времето си и надзърнете в себе си! А ако го сторите, ние ще сме там, за да помагаме както големите дървета закрилят фиданките, докато заякнат! "




И на последната страница, естествено е нашия печат.



петък, 16 април 2010 г.

Размишления в 3 през ноща


Часът е три и като всеки нормален човек по това време аз би трябвало да спя. Естествено, аз напълно, или поне частично будна и на всичкото отгоре седя и пиша постове в бола. та може би вие ще се запитате защо не си спинкам кротко? А отговорът е съвсем прост - имах да довърша един много тежък проект за университета и просто нямаше как да го оставя за утре, предвид че на обед трябва да го презентирам. Аз принципно съм голяма совичка и нощем работя и творя по-добре.
Та както и да е, свършвам си за с проекта и влизам да видя къде какво става и на какво мислите попадам?! Награди!!! Още по-интересното е, че аз съм сред наградените. И естествено като всеки нормален човек аз ужасно много се поласкавам от този факт. Наистина момичета, много мило ми стана като видях, че сте ме наградили и много ви благодаря за високата оценка, която ми давате.
И понеже ужасно ме трогнахте, вместо да си легна, както си мислех да сторя, сега седя и пиша този пост, защото просто нямаше как да отмина подобно нещо.
След големи размишления кого да наградя, ето до къде стигнах!

И така... първо наградата от Ирена.

Според условията, всеки, който получи тази награда (поне първия път) трябва да изброи 10 неща, които го правят щастлив, 5 неща които другите не знаят за него и да награди 5 блога.

10 неща, които ме правят щастлива
1. Хората, който обичам
2. Шоколад
3. Сутрешното кафе с мляко
4. Пухкавата възглавница късно вечер
5. Разходки в планината
6. Децата
7. Добрите оценки от околните
8. Готвенето
9. Излежаването до късно на обед
10. Подаръци

5 неща, които другите не знаят за мен:
1. Пристрастена съм към ароматни свещи
2. Уча медицинска кибернетика (който знае какво значи това получава бонус ;)
3. Обичам да поддържам състояние на творчески хаос
4. Когато бях малка исках да стана писателка и даже написах един фантастичен роман
5. Обичам, когато става моето, но никога не си го признавам.

Наградените то мен блогове са:


И продължаваме с още две награди от Иволина и Злати

Тези награди изискват аз да награждя други 10 блога и да сложа линкове към тях. И наградените блогове са:

събота, 10 април 2010 г.

Какво иска една жена?

Всяка жена има нещо, което тайничко иска много силно. Например нови скъпи обувки, или пък почивка на морето, или като мен - нов фотоапарат. Аз съм сигурна, че както и аз всяка една от вас е заобиколена от много хора, които я обичат и ако можеха на драго сърце щяха да й подарят целия свят. За жалост в днешия свят където парите са царицата на всичко не винаги може да направим най-скъпия подарък за най-скъпите си хора. За това изправена пред тази дилема - да подарявам на един много скъп за мен човек, аз сътворих тази картичка. Защото каквото и да сикаме, от каквото и да имаме нужда, накая всяка дена то нас иска само едно - любов. А в тази картичка има точно това!








сряда, 7 април 2010 г.

Празнична картичка

























Това зайче, освен че е много сладко беше и моя първи експеримент с течните перли. Смятах да накапя малки сладки точици от златните перли, но понеже съм перфекционалист и точиците не станаха и се размазаха и се получиха връхчета, в крайна сметка ги слях в две вълнички то двете страни на зайчето. То не че й линийките са перфектни, едната нпаример много се размаза. Но просто е много трудно да се работи с тези перли от началото, иска се малко тренинг. Нищо, аз съм упорита, докато не им хвана майсторлъка няма да се откажа!
а до тогава реших, че тази картичка идеално ще пасне на предизвикателството на Картичкофуриите.

неделя, 4 април 2010 г.

Христос Воскресе!


Честит празник на всички! Нека всеки бъде благословен със здраве и щастие и всички мъки и неволи да останат в миналото!