сряда, 28 септември 2011 г.

Нещо сладко преди лягане

И вие ли обичате да си хапвате нещо сладичко преди да заспите? Аз имам този навик и винаги си държа едно блокче шоколад или пък някакви сладки скрити някъде из шкафовете, за да си чопвам по мъничко от тях, когато се присетя.
Идеята за този буркан ми дойде от една статия в списание Creativity!. Тами имаше чудесни украсени буркани пълни със сладки. И аз вденага се сетиш, че мога да си направя един такъв буркан и в него да си държа всички вкусотийки. Това го видях преди поне 3-4 месеца. Все се каня и все нещо не ми стига времето и не се захващам с това. Даже си отделих един хубав буркан, но той така си и седешев в един шкаф, самотен и празен. Сега, като Светлето ни зададе това сладко предизвикателство, просто нямаше как да не се запретна да измайсторя този буркан.
Той стана дори по-сладурски от колкото очаквах и аз много му се радвам. За жалост, когато му правих снимките нямах нищо сладичко под ръка, но скоро ще го напълня с бонбони или малки шоколадчета.




Аз ще бягам да видя какво има в тайното ми шкафче и да лягам, че вече стана никое време!
Лека нощ от мен!
Ем

събота, 24 септември 2011 г.

За рождения ден на Рали

Доста време не съм писала, главно защото готвих една голяма изненада и така и не ми сотаваше време.
Трябваше да направя една картичка по поръчка и още нещо наистина специално за Ралито, която днес има РД. Специално за нея измайсторих едно шкафче, а после за да запълня чекмедженцата направих тези ефектни бонбончета от тишу. Във всяко има истински бонбони, за да й подсладим празника ;)


петък, 16 септември 2011 г.

Горско лисиче

Много си го обичам това лисиче, толкова е миличко! Все си търся повод да го ползвам и въпреки, че е малко специфичен печат, всички много му се радват!





Когато решихме да направим клипче за натрошеното кадифе, Рали ми предложи да направя това лисиче, защото щяло да стане много сладко! Като ми пусна тази муха и не можах да се отърся от идеята. Веднага си взех оранжево кадифе, за да пробвам как ще стане. Като се прибрах направих 3-4 опита и толкова ми хареса! Веднага бях сигурна, че ще правя клипчето с тази лисичка. Естествено, по закона на Мърфи, в деня, когато снимахме клипчето, познайте кой си забрави печата прилежно прибран в кутията в къщи! Трябваше да се примиря и да правя клипечто с едно много сладко снежно човече, което също стана много пухкаво и миличко!
Но имах толкова лисичета и просто ме сърбяха ръцете да направя нещо с тях! И като Злати ми каза какво ще е предизвикателството, което е измислила за Двете елши, просто веднага се сетих какво ще направя моето малко мекичко лисиче! На снимка няма как да ви предам колко е мекичко и пухкаво в действителност, но дори така пак е много сладко!

А ето и самото клипче с урочето!

сряда, 14 септември 2011 г.

Една безкрайна приказка...

Първият път, когато правих безкрайна картичка много се измъчих, докато я докарам да се сгъва правилно и добре да я залепя. Останаха ми 3-4 основички, които все нещо дребно ме дразнеше в тях. Така и не се хванах да ги използвам, просто защото така и не се хванах пак да правя безкрайна картичка. Сега обаче, ми поръчаха специално, такава картичка за сватба. Много били впечатлени от сгъвката и искали точно такава да е картичката, която да подарят. Та хванах се аз и изрових тези основи, веднага си харесах една. Тя още от самото начало си стана чудесна, първата, която ми се получи добре, но в последния момент реших, че няма да правя картичка в този син цвят и направих още една в кафяво. Та ето сега тази готова основичка ми свърши чудесна работа! Само трябваше да украся панелите и да измисля концепцията.
Мисля, че се получи като една приказка!





петък, 9 септември 2011 г.

Моят любим печат

Моят любим печат за пръв път вижда бял свят на картичка!
Това е един печат на Тим Холц в характерния за него стил на колажа. Не е много голям, но когато човек се вгледа вижда толкова много детайли, толкова пластове и пластове картини, че е просто запленяващо! Веднага като го видях се влюбих в него! Взех си го преди доста време и даже водих няколко работилнички с него, но все не стигах до там да направя завършена картичка. Истината е, че толкова си го обичам и толкова си го ценя, че исках картичката, която направя с него да е просто прекрасна и идеална! А време за това все не оставаше. И ето сега, като ми дойде реда да задавам предизвикателството в Двете елши, реших защо да не е с любим печат?! И понеже го бях измислила още преди седмици реших, че имам мноооооооого време за творене. И познайте как пак стоях до ранните часове на миналата вечер и накрая прекарах цялата сутрин в лепене на перли, за да я свърша навреме! Истината е, че много се заиграх с тази картичка! Първо с фончето, което така и не намерих време да снимам хубаво, за да си личи, както всъщност съм добавила. Защото на самата дизайнерска хартия първо отпечатах с безцветно мастило един фонов печат със старинно писмо, а после минах цялото листче с бели перфектни перли. На светлина текстът на писмото сякаш блести в перлено! Много е красиво. После почнах да работя по централното изображение. Отпечатах печата с дистрес и естествено нямаше да го оставя с бял фон, а взех три цвята дистрес мастило и направих блендата на фона. За тези от вас, които не са работили с дистрес мастила искам да кажа, че те водят до тежка формя пристрастяване! Накрая вече на всичко слагаш дистрес! И един перфектен пример за това е моето цвете. То тръгна от един метър обикновена бяла дантела. Поиграх си доста докато оцветя цялата дантела и от двете страни и то с два цвята, за да е по-интересно. Сега като си го гледам си мисля, че можеше да сложа още малко розово, но ще си запазя тази мисъл за следващия път.
И така вече с тези готови елементи си мислех, че картичката е завършена, но нещо ми липсваше. За това седнах тази сутрин и си играх да лепя една по една ситните перлички на изображението.
и ето какво се получи накрая!


петък, 2 септември 2011 г.

Стиймпънк


Тази седмица предизвикателството в блога на Двете елши е стиймпънк. Един много интересен стил в изкуството и литературата, който намери път и в правенето на картички.
Аз веднага ще си призная, че ми беше много трудно да измисля картичка и както винаги работих с последния възможен момент. Но пък много се забавлявах докато смесвах дистресите и изпипвах всеки отделен елементи, за да се получи ефект "стара мед". Специално изтърках част от ембосинг пудрата за фончето отзад, за да изглежда по-старинно. Накрая за десерт дори състарих крайчетата на хартията с централното изображение, нещо което си мислех че никога няма да почна да правя!