Здравейте, приятели!
Не знам за вас, но аз вече много се вълнувам за предстоящата Национална среща. Нямам търпение да видя стари познайници, както и да се срещна на живо с тези от вас, с които само сме си писали. Сигурна съм, че ще е едно прекрасно изживяване!
Та по повод тази среща аз съм си намислила да направя повечко АТС, за да мога да раздам на всички. Само се надявам да ми остане време. Сега като се разболя малката и нищо не мога да свърша, защото се занимавам 24 часа в денонощието с нея. Малката душица за пръв път боледува и на мен ми е много тревожно. Но все се надявам, че ще смогна да понаправя малко повечно АТС-тата, пък да видим какво ще излезе! Аз вече съм си подготвила едно, което ще е за общата размяна в събота. Именно него ще ви покажа днес. То разбора се е правено с дистрес мастила, както и с едно ново печатче, което Мигито ни подари на софийската среща. Очаквайте утре да ви разкажа по-подробно за изработката на малкото талисманче, с което украсих АТС-то :)
Това АТС направих, ползвайки прекрасните цветове от предизвикателството на Тони, за това ще го включа там.
Прекрасна неделя на всички
Ем
неделя, 31 март 2013 г.
сряда, 27 март 2013 г.
Авантюра първа... част втора
За ShMe
То беше ясно, че ще има и част втора :)
В живота си човек се среща с много хора. Понякога за малко, понякога за по-дълго. С едни хора просто се разминаваме, докато с други вървим заедно. Понякога дори срещаме хора, без да ги виждаме, само се докосваме до тяхната душа. Но аз вярвам, че всеки човек влиза в живота ни с причина. Ние може би не винаги виждаме или разбираме тази причина. Може би дори, отказваме да я приемем. Но истината е, че всеки човек остава следа в нас и ние в тях и ако разберем това ще започнем по-добре да разбира ме себе си. Защото понякога хората се появяват в живота ни за да ни помогнат, а понякога те самите имат нужда от помощ. И ако ние разберем това и подадем ръка, без да се замисляме, без да очакваме нещо в замяна, това е което ни прави хора. Случвало ли ви се е, да се заприказвате с човека до вас на спирката? А после заради този разговор да се почувствате по-добре и по-щастливи. Случвало ли ви се е да помогнете на непознат, просто защото има нужда? Или пък някой непознат да помогне на вас? На мен ми се е случвало и то много пъти. И тогава, макар да не се познавате за частица от секундата се чувстваш сякаш сте приятели от години. Има една теория, според която, хората на които помагаме и които помагат на нас, макар да ни се струват непознат, всъщност са ни сродни души. Не като онези по филмите дето се обичат през вековете. Това са души, близки до нашата и макар да сме се загубили през преражданията, дълбоко ние ги чувстваме сродни и познати. Може би в друг живот сме били най-добри приятели. А може би просто ни е било писано да бъдем на това място, в този момент и да срещнем точно тези хора, за да променят живота ни и ние техния.
Приятелството е много интересно нещо. Може да познаваш един човек цял живот и никога да не го почувстваш близък. А може дори да не си виждал най-добрите си приятели. Но макар и виртуални, тези хора пак успяват да стигнат до нас, да докоснат душата ни и да ни променят. Именно за това не е важно дали се виждаме на живо или само виртуално. Истински близките души намират начин да се намерят дори през времето и пространството.
Много размисли, много нещо! За тези от вас, които преживяха да стигнат до тези редове, ще кажа в моя защита, че понякога ме удря словесното излияние. Пък и ShMe беше писала, че много ще се радва да прочете есе на тема "виртуални приятели", та ето до къде го докарахме. И сега, за да компенсирам ще ви покажа поне малко красоти.
Моята втора Авантюра е една чантичка за спомени. В нейните джобчета човек може да сложи снимки, картички, билети, малки бележчици. Изобщо всички онези неща, които пазят нашите най-мили спомени. Реших, че една такава чантичка би зарадвала ShMe. Много ми се искаше да й я дам преди да влезе в болницата, за да може да я вземе със себе си и да я разглежда, когато се почувства самотна. Е, нали ме знаете каква съм. Като си намисля нещо винаги го правя, но по сроковете никаква ме няма. Все си казва "Ей сега ще го направя" и така си остава. Та така и не успях. Но сега първата ми работа беше да й го пратя. А като се убедих, че го е получила, реших да го споделя и с вас.
Цялата чантичка е правена с прекрасните хартии на Прима, Song Bird. Тази колекция ми легна на сърце! Толкова нежни десени и толкова малки красоти! Истинско удоволствие за окото.
За предната част на чантичката си поиграх малко да оцветявам дантела. Знаете ме как си обичам дистрес мастилата. Е, сега ги ползвах за оцветяване на текстил. Много са подходящи и резултатите са страхотни.
Джобчетата направих така, че да може да побират повечко спомени.
Във всяко джобче съм сложила по една... на английски им се казва foto mats, май не мога да се сетя на български как би трябвало да се нарече. Ще ме погнат тия дето скандират да не ползваме чуждици, ама какво да се прави!
Направила съм и нещо като малки тагчета, за да може да си води на тях разни бележки или пък красиви мисли или да си залепи снимки.
И разбира се, едно клипче, защото все си мисля, че снимките не стигат!
И понеже цялата идея за цветовете и елементите ми хрумна от прекрасното фото вдъхновение на Тони, познайте къде още ще лъсне таз чантичка :) Надявам се, че проекта ще е достатъчно оригинален, за да го включа и в предизвикателството на Вили по случай първата й блогогодинка. Разбира се ще я покажа и при Мър-Мяу, защото чантичките са нещо ново за мен, до сега не бях правила.
То беше ясно, че ще има и част втора :)
В живота си човек се среща с много хора. Понякога за малко, понякога за по-дълго. С едни хора просто се разминаваме, докато с други вървим заедно. Понякога дори срещаме хора, без да ги виждаме, само се докосваме до тяхната душа. Но аз вярвам, че всеки човек влиза в живота ни с причина. Ние може би не винаги виждаме или разбираме тази причина. Може би дори, отказваме да я приемем. Но истината е, че всеки човек остава следа в нас и ние в тях и ако разберем това ще започнем по-добре да разбира ме себе си. Защото понякога хората се появяват в живота ни за да ни помогнат, а понякога те самите имат нужда от помощ. И ако ние разберем това и подадем ръка, без да се замисляме, без да очакваме нещо в замяна, това е което ни прави хора. Случвало ли ви се е, да се заприказвате с човека до вас на спирката? А после заради този разговор да се почувствате по-добре и по-щастливи. Случвало ли ви се е да помогнете на непознат, просто защото има нужда? Или пък някой непознат да помогне на вас? На мен ми се е случвало и то много пъти. И тогава, макар да не се познавате за частица от секундата се чувстваш сякаш сте приятели от години. Има една теория, според която, хората на които помагаме и които помагат на нас, макар да ни се струват непознат, всъщност са ни сродни души. Не като онези по филмите дето се обичат през вековете. Това са души, близки до нашата и макар да сме се загубили през преражданията, дълбоко ние ги чувстваме сродни и познати. Може би в друг живот сме били най-добри приятели. А може би просто ни е било писано да бъдем на това място, в този момент и да срещнем точно тези хора, за да променят живота ни и ние техния.
Приятелството е много интересно нещо. Може да познаваш един човек цял живот и никога да не го почувстваш близък. А може дори да не си виждал най-добрите си приятели. Но макар и виртуални, тези хора пак успяват да стигнат до нас, да докоснат душата ни и да ни променят. Именно за това не е важно дали се виждаме на живо или само виртуално. Истински близките души намират начин да се намерят дори през времето и пространството.
Много размисли, много нещо! За тези от вас, които преживяха да стигнат до тези редове, ще кажа в моя защита, че понякога ме удря словесното излияние. Пък и ShMe беше писала, че много ще се радва да прочете есе на тема "виртуални приятели", та ето до къде го докарахме. И сега, за да компенсирам ще ви покажа поне малко красоти.
Моята втора Авантюра е една чантичка за спомени. В нейните джобчета човек може да сложи снимки, картички, билети, малки бележчици. Изобщо всички онези неща, които пазят нашите най-мили спомени. Реших, че една такава чантичка би зарадвала ShMe. Много ми се искаше да й я дам преди да влезе в болницата, за да може да я вземе със себе си и да я разглежда, когато се почувства самотна. Е, нали ме знаете каква съм. Като си намисля нещо винаги го правя, но по сроковете никаква ме няма. Все си казва "Ей сега ще го направя" и така си остава. Та така и не успях. Но сега първата ми работа беше да й го пратя. А като се убедих, че го е получила, реших да го споделя и с вас.
Цялата чантичка е правена с прекрасните хартии на Прима, Song Bird. Тази колекция ми легна на сърце! Толкова нежни десени и толкова малки красоти! Истинско удоволствие за окото.
За предната част на чантичката си поиграх малко да оцветявам дантела. Знаете ме как си обичам дистрес мастилата. Е, сега ги ползвах за оцветяване на текстил. Много са подходящи и резултатите са страхотни.
Джобчетата направих така, че да може да побират повечко спомени.
Във всяко джобче съм сложила по една... на английски им се казва foto mats, май не мога да се сетя на български как би трябвало да се нарече. Ще ме погнат тия дето скандират да не ползваме чуждици, ама какво да се прави!
Тук е момента да благодаря специално на Нели, че беше така добра и ми наряза тези табчета, който виждате кичнати отгоре.
Направила съм и нещо като малки тагчета, за да може да си води на тях разни бележки или пък красиви мисли или да си залепи снимки.
И разбира се, едно клипче, защото все си мисля, че снимките не стигат!
И понеже цялата идея за цветовете и елементите ми хрумна от прекрасното фото вдъхновение на Тони, познайте къде още ще лъсне таз чантичка :) Надявам се, че проекта ще е достатъчно оригинален, за да го включа и в предизвикателството на Вили по случай първата й блогогодинка. Разбира се ще я покажа и при Мър-Мяу, защото чантичките са нещо ново за мен, до сега не бях правила.
четвъртък, 21 март 2013 г.
Авантюра Първа... част първа
За Силвето
Може би вече знаете за Авантюрата на ShMe. Ако не, значи много сте пропуснали и непременно трябва да се отбиете на това прекрасно местенце! Аз прочетох за Авантюрата преди доста време и веднага ме грабна като идея, но чак сега смогнах да завърша моя проект и да ви го покажа. Разбира се, изчаках и няколко дена, за да съм сигурна, че ще е изненада и когато пусна това, албума вече ще е при Силвето.
Това което изработих е специално за Силвето. С нея никога не сме се виждали, но тя е един прекрасен човек и когато най-много имах нужда тя беше насреща. В днешното време всеки има виртуални приятели, такъв е вече начина ни на живот и общуване. А понякога виртуалните приятели могат да се окажат много по-истински от тези, с които се виждаме всеки ден. Когато родих ми беше много трудно, особено първите дни. Всичко ме шашкаше и имах толкова много въпроси. Силвето беше винаги насреща, готова да помогне и да даде полезен съвет. Говорили сме сигурно с часове, не знам как не я отегчих с моите безкрайни, тъпи въпроси. Само дето не я питах кой край на биберона да дам на детето :))) Особено с кърменето имах много проблеми и нямаше кой да питам. Всичките ми приятелки с деца бяха спрели да кърмят по една или друга причина. И аз самата бях на ръба, защото всички ми повтаряха, че не го правя правилно и детето било гладно. Добре че беше Силвето, да ми обясни кое как е и да ме успокой. Именно заради нея все още кърмя. Аз ще съм й винаги безкрайно благодарна за това! И когато видях Авантюрата на ShMe, веднага се сетих за нея.
Много се чудих какво да й направя, за да я зарадвам. Накрая реших да е албум за снимки. Силвето има две прекрасни девойки и мисля, че това ще е много подходящ подарък за нея.
Самият албум е на пролетна тематика, пълен със сладки животинки и пеперудки, за да подхожда на двете дами. Реших да не е изцяло в розово, а да има само няколко розови странички. Така стана много шарен и весел и мисля, че ще е подходящ за всякакъв тип снимки. Сложила съм и доста тагчета, на които Силвето да записва различни забавни моменти, спомени и важни събития или просто описания на случките и местата от снимките.
Намерих начина за изработката на този албум съвсем случайно и се изненадах колко лесно и бързо става. За това реших да направя и едно клипче, за да може и вие да се възползвате от тази техника.
Ще го включа и в:
Мър-мяу, защото тази техника е изцяло нова за мен
Crafting for all Seasons
Paper Shelter Challenge
Stampotique Designers' Challenge
Nutcrafters
The Perfect Sentiment PSC71: Fairies or Butterflies
Cards und More
Everybody-Art-Challenge
Flourishes Timeless Tuesday
Ladybug Crafts Ink TLT Challenge
празненството по случай блогодинката на Вили, защото се надявам това да е достатъчно нестандартен и оригинален проект :)
Това беше за днес от мен
Пожелавам ви един прекрасен изпълнен с творчество ден
Ем
Може би вече знаете за Авантюрата на ShMe. Ако не, значи много сте пропуснали и непременно трябва да се отбиете на това прекрасно местенце! Аз прочетох за Авантюрата преди доста време и веднага ме грабна като идея, но чак сега смогнах да завърша моя проект и да ви го покажа. Разбира се, изчаках и няколко дена, за да съм сигурна, че ще е изненада и когато пусна това, албума вече ще е при Силвето.
Това което изработих е специално за Силвето. С нея никога не сме се виждали, но тя е един прекрасен човек и когато най-много имах нужда тя беше насреща. В днешното време всеки има виртуални приятели, такъв е вече начина ни на живот и общуване. А понякога виртуалните приятели могат да се окажат много по-истински от тези, с които се виждаме всеки ден. Когато родих ми беше много трудно, особено първите дни. Всичко ме шашкаше и имах толкова много въпроси. Силвето беше винаги насреща, готова да помогне и да даде полезен съвет. Говорили сме сигурно с часове, не знам как не я отегчих с моите безкрайни, тъпи въпроси. Само дето не я питах кой край на биберона да дам на детето :))) Особено с кърменето имах много проблеми и нямаше кой да питам. Всичките ми приятелки с деца бяха спрели да кърмят по една или друга причина. И аз самата бях на ръба, защото всички ми повтаряха, че не го правя правилно и детето било гладно. Добре че беше Силвето, да ми обясни кое как е и да ме успокой. Именно заради нея все още кърмя. Аз ще съм й винаги безкрайно благодарна за това! И когато видях Авантюрата на ShMe, веднага се сетих за нея.
Много се чудих какво да й направя, за да я зарадвам. Накрая реших да е албум за снимки. Силвето има две прекрасни девойки и мисля, че това ще е много подходящ подарък за нея.
Самият албум е на пролетна тематика, пълен със сладки животинки и пеперудки, за да подхожда на двете дами. Реших да не е изцяло в розово, а да има само няколко розови странички. Така стана много шарен и весел и мисля, че ще е подходящ за всякакъв тип снимки. Сложила съм и доста тагчета, на които Силвето да записва различни забавни моменти, спомени и важни събития или просто описания на случките и местата от снимките.
Намерих начина за изработката на този албум съвсем случайно и се изненадах колко лесно и бързо става. За това реших да направя и едно клипче, за да може и вие да се възползвате от тази техника.
Ще го включа и в:
Мър-мяу, защото тази техника е изцяло нова за мен
Crafting for all Seasons
Paper Shelter Challenge
Stampotique Designers' Challenge
Nutcrafters
The Perfect Sentiment PSC71: Fairies or Butterflies
Cards und More
Everybody-Art-Challenge
Flourishes Timeless Tuesday
Ladybug Crafts Ink TLT Challenge
празненството по случай блогодинката на Вили, защото се надявам това да е достатъчно нестандартен и оригинален проект :)
Това беше за днес от мен
Пожелавам ви един прекрасен изпълнен с творчество ден
Ем
неделя, 17 март 2013 г.
Още за дистреса
Привет на всички в този късен час!
Ето, че най-накрая успях да завърша поредното клипче от забавата. В тази тема ще си говорим за печатане с дистрес мастила. Както знаете дистрес мастилата са уникални в много отношения и печатането е едно от тях.
С дистрес мастилата може да се печата по същия начин като с обикновено мастило, но трябва да имате предвид, че плътните части на изображението ще станата на петна като избелели от времето.
Интересна техника, уникална за дистрес мастилата е печатането "дъга". Без много усилия и без да си замърсявате мастилата може да печатате разноцветно.
А ето и самото клипче. Надявам се да не ви отегчи твърде много. Ще се радвам да чуя отзиви и коментари и разбира се с нетърпение очаквам да видя всичко, което направите :))) А ето и групата на Дистресохолиците във Фейсбук. Винаги приемаме нови членове с отворени обвтия!
Гуш
Ем
неделя, 10 март 2013 г.
Разни разнообразни
Привет!
Тези дни все се оплаквам, че нямам време, че не ми стига времето, че не мога да свърша това или онова. А вчера всъщност си дадох сметка, че съм страшно уморена от майсторене. Нали знаете този период, когато си завършил някакъв голям проект и си работил денонощно в продължение на седмици и накрая той е вече е готов. И точно тогава ти се иска да си починеш. Просто да събереш нови творчески сили и ново вдъхновение, защото се чувстваш тотално изцеден. Аз май се оказах точно на това място. Вчера имах, не ме питайте как, на разположение 4 свободни часа. Просто така за мен. Детето спеше, домакинската работа си я бях свършила и бях сама в къщи. Веднага ще си кажете идеален момент за майсторене. Но, не! Седнах на бюрото, пробвах нещо, после друго и накрая като видях, че не става седнах малко на компютъра и си пуснах да гледам двата си любими сериала. А именно Castle и Lost Girl. ако не сте ги гледали горещо ви ги препоръчвам, макар да са много различни. Castle е типичната кримка, нищо по-специално, но е пълно с много забавни моменти и не е от тези кримки дето само те товарят и накрая се чувстваш емоционално обременен, че си ги гледал. Не, Castle е точно обратното. Лек хумор, забавни герои и всичко това в комплект с малко романтика, убийства и загадки. Наистина много сполучлива комбинация. Последните два епизоди, както се казва, топли, топли от фурната, бяха в комплект. Обикновено, като класическа кримка, всеки епизод си е отделен случай, но понякога се случва да има и такива и този беше от тях. Много хубаво, че не бях гледала от няколко седмици, та сега можах да изгледам епизодите на куп. Не да седя, както обикновено правя, и да тръпна в очакване и да се чудя какво ще стане. Lost Girl пък е за феновете на стила urban fantasy. Ако харесвате този стил, това определено е сериалът за вас. Страхотне е наистина и това, което ми хареса, че бяга от комерса в жанра. Сега покрай книгите за Здрач, всичко е толкова наблъскано в вампири, че то става банално. Някои хора ще си помислят, че освен вампири и върколаци други митични човекоподобни създания няма. В Lost Girl е пълно с всякакви същества от всякакви митологии. Е, имаме си и един върколак, много секси при това, но вече трети сезон ни помен от вампир. за мен честно казано, това е доста освежаващо. Не че не обичам вампирската тема, но малко в последно време ми се изтърка. А Lost Girl е много интересен поглед над митичния свят, примесен с много горещи сцени (да, ще трябва да го гледате без децата ) и леки нотки на криминални случаи. Та и от него изгледах последния епизод. Много беше интересно, сега нямам търпение да видя какво става в понеделник, когато ще излезе още един епизод.
Толкоз с TV обзора. Да минем на малко творчество. Понеже вчера и днеска нищо не правих, ще ви покажа две проектчета, много различни по стил и тематика, но са правени с една и съща техника. В една от предишните си публикации ви бях разказала за инициативата на Картичкофуриите и по-специално за техниката, която показа Кати. Тези два проекта отново са правени с тази техника. Много обичам техники с дистрес мастила... какво да се прави като съм такова дистресохоличе! Като се хванах онзи ден да направя картичката за 8-ми март, просто ми тръгна и направих едно АСТ и една картичка в бонус.
АТС-то ще е за играта във форума на Картичкофуриите. Сега е момента да се включите в тазмесечната размяна на АТС там. Надявах се да мога да направя още поне 2-3, но ще види как ще съм с времето и вдъхновението.
Картичката пък изненадващо не на вълна Хелоуйн. Раничко е, знам, но просто така ми дойде. Много исках да пробвам да направя нощно небе и тя картичката просто сама си стана.
Тези дни все се оплаквам, че нямам време, че не ми стига времето, че не мога да свърша това или онова. А вчера всъщност си дадох сметка, че съм страшно уморена от майсторене. Нали знаете този период, когато си завършил някакъв голям проект и си работил денонощно в продължение на седмици и накрая той е вече е готов. И точно тогава ти се иска да си починеш. Просто да събереш нови творчески сили и ново вдъхновение, защото се чувстваш тотално изцеден. Аз май се оказах точно на това място. Вчера имах, не ме питайте как, на разположение 4 свободни часа. Просто така за мен. Детето спеше, домакинската работа си я бях свършила и бях сама в къщи. Веднага ще си кажете идеален момент за майсторене. Но, не! Седнах на бюрото, пробвах нещо, после друго и накрая като видях, че не става седнах малко на компютъра и си пуснах да гледам двата си любими сериала. А именно Castle и Lost Girl. ако не сте ги гледали горещо ви ги препоръчвам, макар да са много различни. Castle е типичната кримка, нищо по-специално, но е пълно с много забавни моменти и не е от тези кримки дето само те товарят и накрая се чувстваш емоционално обременен, че си ги гледал. Не, Castle е точно обратното. Лек хумор, забавни герои и всичко това в комплект с малко романтика, убийства и загадки. Наистина много сполучлива комбинация. Последните два епизоди, както се казва, топли, топли от фурната, бяха в комплект. Обикновено, като класическа кримка, всеки епизод си е отделен случай, но понякога се случва да има и такива и този беше от тях. Много хубаво, че не бях гледала от няколко седмици, та сега можах да изгледам епизодите на куп. Не да седя, както обикновено правя, и да тръпна в очакване и да се чудя какво ще стане. Lost Girl пък е за феновете на стила urban fantasy. Ако харесвате този стил, това определено е сериалът за вас. Страхотне е наистина и това, което ми хареса, че бяга от комерса в жанра. Сега покрай книгите за Здрач, всичко е толкова наблъскано в вампири, че то става банално. Някои хора ще си помислят, че освен вампири и върколаци други митични човекоподобни създания няма. В Lost Girl е пълно с всякакви същества от всякакви митологии. Е, имаме си и един върколак, много секси при това, но вече трети сезон ни помен от вампир. за мен честно казано, това е доста освежаващо. Не че не обичам вампирската тема, но малко в последно време ми се изтърка. А Lost Girl е много интересен поглед над митичния свят, примесен с много горещи сцени (да, ще трябва да го гледате без децата ) и леки нотки на криминални случаи. Та и от него изгледах последния епизод. Много беше интересно, сега нямам търпение да видя какво става в понеделник, когато ще излезе още един епизод.
Толкоз с TV обзора. Да минем на малко творчество. Понеже вчера и днеска нищо не правих, ще ви покажа две проектчета, много различни по стил и тематика, но са правени с една и съща техника. В една от предишните си публикации ви бях разказала за инициативата на Картичкофуриите и по-специално за техниката, която показа Кати. Тези два проекта отново са правени с тази техника. Много обичам техники с дистрес мастила... какво да се прави като съм такова дистресохоличе! Като се хванах онзи ден да направя картичката за 8-ми март, просто ми тръгна и направих едно АСТ и една картичка в бонус.
АТС-то ще е за играта във форума на Картичкофуриите. Сега е момента да се включите в тазмесечната размяна на АТС там. Надявах се да мога да направя още поне 2-3, но ще види как ще съм с времето и вдъхновението.
Картичката пък изненадващо не на вълна Хелоуйн. Раничко е, знам, но просто така ми дойде. Много исках да пробвам да направя нощно небе и тя картичката просто сама си стана.
Лека и спокойна вечер от мен
Ем
петък, 8 март 2013 г.
Нещо новичко от мен
Привет!
Много се загубих тези дни. По цял ден сме навън с малката, а като се прибера ме чака домакинската работа и не ми остава време нито да пиша, нито да творя. Много ми е мъчно, че нямам повече време да се отбивам и да коментирам вашите прекрасни творения. Толкова красиви неща само мервам с половин око и продължавам. Но се надявам искрено скоро пак да имам повечко време да се наслаждавам на красотийките ви и да коментирам.
Днес е празникът на жената и искам специално да честитя на всяка от вас и да ви пожелая много усмивки и много прекрасни мигове, с хората които ви обичат! Няма да ви показвам картичка за 8-ми март. Вие вече сигурно сте видели малките книжки, които правих индустриално тези дни в публикацията в блога на Двете елши. Приготвила съм ви още едно клипче от поредицата Забава с АТС! Вие да не си мислехте, че що албумът тръгне и клипчетата ще спрат?! Напротив, забавата продължава с пълна пара! С голямо нетърпение чакам да видя вашите АТС. Веси, Кали и Роси вече споделиха няколко от творенията си с нас в групата ни във Фейсбук. Много се радвам да видя такива прекрасни АТС-та. Още повече се зарадвах като видях, че АТС-тата на Веси и на Роси са правени с една от техниките, които ви показах. Радвам се, че съм ви вдъхновила и предизвикала да пробвате нещо ново. Надявам се и с това клипче да постигна същото.
Днес ще си приказваме за любимите ми дистрес мастила и ще ви покажа как сътворих ето тези две АТС.
Първото е романтично. Напомня ми на летен залез. Може би за това съм кръстила и тази техника ефект "Залез".
Много се загубих тези дни. По цял ден сме навън с малката, а като се прибера ме чака домакинската работа и не ми остава време нито да пиша, нито да творя. Много ми е мъчно, че нямам повече време да се отбивам и да коментирам вашите прекрасни творения. Толкова красиви неща само мервам с половин око и продължавам. Но се надявам искрено скоро пак да имам повечко време да се наслаждавам на красотийките ви и да коментирам.
Днес е празникът на жената и искам специално да честитя на всяка от вас и да ви пожелая много усмивки и много прекрасни мигове, с хората които ви обичат! Няма да ви показвам картичка за 8-ми март. Вие вече сигурно сте видели малките книжки, които правих индустриално тези дни в публикацията в блога на Двете елши. Приготвила съм ви още едно клипче от поредицата Забава с АТС! Вие да не си мислехте, че що албумът тръгне и клипчетата ще спрат?! Напротив, забавата продължава с пълна пара! С голямо нетърпение чакам да видя вашите АТС. Веси, Кали и Роси вече споделиха няколко от творенията си с нас в групата ни във Фейсбук. Много се радвам да видя такива прекрасни АТС-та. Още повече се зарадвах като видях, че АТС-тата на Веси и на Роси са правени с една от техниките, които ви показах. Радвам се, че съм ви вдъхновила и предизвикала да пробвате нещо ново. Надявам се и с това клипче да постигна същото.
Днес ще си приказваме за любимите ми дистрес мастила и ще ви покажа как сътворих ето тези две АТС.
Първото е романтично. Напомня ми на летен залез. Може би за това съм кръстила и тази техника ефект "Залез".
И понеже все пак такъв е деня, следващото АТС е посветено на деня на майката :)
А ето го и клипчето, в което ще научите подробно как сътворих тези АТС :)
Приятно гледане :))))
Гуш
Ем
сряда, 6 март 2013 г.
За деня на жената
Здравейте!
Тези дни съм затрупана с работа по АТС проекта и не ми остана много време за картички. Все се занимавам или с клипчета или с организация и само си трупам или трупан АТС-та, нищо че албума вече го няма. Но ето, че идва 8-ми март, а аз имам доста хора на които да пращам картички. И както винаги аз всичко правя в последния момент, та даже няколко дами ще ме извиняват, но ще си получат малко със закъснение картичките. Какво да се прави малко ми е това 24-часово денонощие. Крайно време е да се преместим на Меркурий, където едно денонощие май беше към 60-тина дена :))))
Но стига съм ви бърборила, да минем на забавната част, а именно картичката. Днес съм ви приготвила една много семпла и изчистена картичка за една дама, която вече е горда баба. За направата й ползвах техниката на маските и реално моята картичка е само едно картонче сгънато на две. Ако не сте запознати с тази техника може да разгледате подробното описание на Кати, която е направила уроче стъпка по стъпа в рубриката на Картичкофуриите "Моята любима техника". Аз съм принципно голям фен на мацането с дистрес мастила и съм много запалена по този тип техники, но еднослойните картички винаги ми създават проблеми. Все нещо ще се мръдне в последния момент или ще мацна и ще зацапам всичко... А лошото е, че няма как да го резнеш малко тук и там, да го сложиш на друга основа и всичко да е супер. След доста усилия, все пак се преборих с една еднослойна картичка. Другите две не знам дали ще се престраша да ги покажа, че голяма мацаница станаха! Е, пак се получи нещо горе-долу приемливо, но съвсем не е идеално. Та за сега ви показвам само най-сполучливия си опит :)
Тези дни съм затрупана с работа по АТС проекта и не ми остана много време за картички. Все се занимавам или с клипчета или с организация и само си трупам или трупан АТС-та, нищо че албума вече го няма. Но ето, че идва 8-ми март, а аз имам доста хора на които да пращам картички. И както винаги аз всичко правя в последния момент, та даже няколко дами ще ме извиняват, но ще си получат малко със закъснение картичките. Какво да се прави малко ми е това 24-часово денонощие. Крайно време е да се преместим на Меркурий, където едно денонощие май беше към 60-тина дена :))))
Но стига съм ви бърборила, да минем на забавната част, а именно картичката. Днес съм ви приготвила една много семпла и изчистена картичка за една дама, която вече е горда баба. За направата й ползвах техниката на маските и реално моята картичка е само едно картонче сгънато на две. Ако не сте запознати с тази техника може да разгледате подробното описание на Кати, която е направила уроче стъпка по стъпа в рубриката на Картичкофуриите "Моята любима техника". Аз съм принципно голям фен на мацането с дистрес мастила и съм много запалена по този тип техники, но еднослойните картички винаги ми създават проблеми. Все нещо ще се мръдне в последния момент или ще мацна и ще зацапам всичко... А лошото е, че няма как да го резнеш малко тук и там, да го сложиш на друга основа и всичко да е супер. След доста усилия, все пак се преборих с една еднослойна картичка. Другите две не знам дали ще се престраша да ги покажа, че голяма мацаница станаха! Е, пак се получи нещо горе-долу приемливо, но съвсем не е идеално. Та за сега ви показвам само най-сполучливия си опит :)
Гуш
Ем
събота, 2 март 2013 г.
Начало на размяната
Здравейте приятели!
Ето че пътешествието на албумчето започна! И по този повод днес съм ви приготвила един куп снимки и едно много дълго клипче на АТС албума.
То май няма какво много да кажа, аз в клипчето всичко си обяснявам, но сега като го гледам и виждам, че съм забравила да кажа нещо много важно. А именно от къде ми дойде вдъхновението за този албум. Виновна за това е Анна. Може би сте попадали на нейните великолепни фото албуми. Наистина разкошни творения. Ако не сте разглеждали блога й непременно се отбийте, за да се полюбувате на тези красоти. Та тя беше направила една страхотно изчерпателна поредица от клипчета и подробни обяснения как създава един от своите фото албуми. Всъщност за много от дизайните на страничките съм ползвала нейните подредби. Естествено моя албум не може да се мери с нейните, но все пак съм й много благодарна за подробните обяснения и прекрасните вдъхновения. Това е наистина един човек на който най-искрено се възхищавам!
Таааа заредете се с една голяма купа с пуканки и приятно гледане :)
Понеже тук ще стане безкраен пост ако кача всички снимки съм ви подбрала само няколко от по-хубавите. останалите може да видите в групата ни във Фейсбук където съм направила отделно албумче със снимки както на АТС-тата така и на албума. Извинявам се предварително за не много доброто качество на снимките. Тези дни просто съм като с две леви ръце!
Ще чакам с огромно нетърпение вашите АТС-та както и впечатления и мнения за играта, албума, АТС-тата и всичко което искате да споделите тук :)
Гуш
Ем
Ето че пътешествието на албумчето започна! И по този повод днес съм ви приготвила един куп снимки и едно много дълго клипче на АТС албума.
То май няма какво много да кажа, аз в клипчето всичко си обяснявам, но сега като го гледам и виждам, че съм забравила да кажа нещо много важно. А именно от къде ми дойде вдъхновението за този албум. Виновна за това е Анна. Може би сте попадали на нейните великолепни фото албуми. Наистина разкошни творения. Ако не сте разглеждали блога й непременно се отбийте, за да се полюбувате на тези красоти. Та тя беше направила една страхотно изчерпателна поредица от клипчета и подробни обяснения как създава един от своите фото албуми. Всъщност за много от дизайните на страничките съм ползвала нейните подредби. Естествено моя албум не може да се мери с нейните, но все пак съм й много благодарна за подробните обяснения и прекрасните вдъхновения. Това е наистина един човек на който най-искрено се възхищавам!
Таааа заредете се с една голяма купа с пуканки и приятно гледане :)
Понеже тук ще стане безкраен пост ако кача всички снимки съм ви подбрала само няколко от по-хубавите. останалите може да видите в групата ни във Фейсбук където съм направила отделно албумче със снимки както на АТС-тата така и на албума. Извинявам се предварително за не много доброто качество на снимките. Тези дни просто съм като с две леви ръце!
Ще чакам с огромно нетърпение вашите АТС-та както и впечатления и мнения за играта, албума, АТС-тата и всичко което искате да споделите тук :)
Гуш
Ем
петък, 1 март 2013 г.
Списъкът за размяна в Забава с АТС!
Честита Баба Марта!
Пожелавам ви много здраве, защото човек другите неща винаги ще успее и сам да постигне!
Ето го и готовият разбъркан списък за размяната.
33.
Nelly’s handmade
13.
Handmade_by_MaDe
52.
krechi
49.
kenli
57. Danina
22.
tangenta
11.
ЦВЕТНИ ФАНТАЗИИ
1.
Ганима
55.
Maria Gancheva
31.
Маги
24.
kami_bonbona
14.
Plamnito
54.
ivelinamihaylova
53.
BEARKIS
29.
vaniaartstudio
60.
Miss Emerald
63.
siskus
50.
Ellie
19.
Nice^day
44.
Veselina
32.
Anelia
41.
honey_bunny
26.
bobo1256
12.
Росица Катрева
43.
Вили
40.
Irina Ivanova
20.
Со
27.
Neli
42.
Didi Georgieva
5.
Кати Цанева
30.
Pepi
15.
goldie
34.
Katya Kovacheva
7.
bejko
56.
Гергана Солакова
3.
KalySto
37.
Vesi
2.
ici
58.
Пъстър свят
47.
Ivolina
28.
Kakichka
59.
nuschinka
4.
Being shMe
16.
Maria
6.
...Just Me...
18.
Dilyana
8.
Darina
25.
skylife
48.
smiles
9.
Hristovica
45.
Ducky
62.
Stefka Pashova
17.
Nevena
39.
Биляна Казакова
61.
Мариана Георгиева
23.
Lina
64.
Милa
35.
Valchen
10.
Rali
21.
Елена
36.
Addii
46.
Toni
38.
Vili M.
51.
*щурчо*
Аз ще гледам до края на деня да кача допълнителна информация, защото вече е късно и няма да е лошо да поспя малко :) А и сега има риск да забравя нещо или да пиша пълни глупости!
От понеделник албумчето тръгва на път, така че тук или в групата ни във Феисбук може да си разменяте адреси и да задавате организационни въпроси.
Очаквайте и съвсем скоро да кача снимки с всички АТС-та, както и подробни снимки на албумчето.
Разбира се, продължавайте да следите и за нови клипчета и още много забавления :)
Лека нощ от мен
Ем
Абонамент за:
Публикации (Atom)