A little place of wonder

неделя, 15 август 2010 г.

Картичка за юбилей!

Една моя приятелка преди седмица стана на 40 и нямаше как да не отбележим този юбилей без картичка. И понеже тази симпатяга е от групата на "веселите колежки" (сборно наименование на групичката ни магазинерки около моята работа), та естествено събирахме пари общо и купихме едно страхотно масивно сребърно колие, а на мен естествено се падна да направя картичка. Аз толкова я мислих тази картичка още от като бях на почивка! Нали знаете как си мислиш едно, а накрая става съвсем различно нещо, защото когато почнеш да събираш елементите те просто не стоят така както във въображението ти. Та изначално картичката изобщо нямаше да е с пеперудка, а с панделка и още един печат, накрая се получи това. Обаче толкова си я харесах! А още по-хубавото е че и рожденицата много се трогна и страшно й хареса като й я подарихме заедно с колието! Накрая това е най-хубавото, когато видиш, че човека за когото е предназначена картичката си я харесва!

вторник, 10 август 2010 г.

Моята почивка!

Здравейте на всички!

Доста време отсъствах, просто защото след като се върнах от почивката, по Закона на всеобщата гадост бях затрупана с работа. Колкото пъти се каня да седна да пиша, все нещо става и все ми намират наяква работа.

И ето че най-накрая аз успях да отделя час и половина и да напиша този пост.

Моята почивка!

Тази година не ходихме на море, но за сметка на това си изкарахме страхотно на нашата вила в Клисура. Клисура е един прекрасен град със страхотна атмосфера и много мили хора. Веднага забравяш проблемите и тревогите и се отпускаш. На където и да погледнеш планини и природа. Сутрин като станеш чуваш само песните на лястовичките и врабчетата! Като в приказка е!

Първите дни се отдадохме на пълен мързел, но после тръгнахме на разходки из планината.

Намерихме една страхотна пътечка, която вървеше успоредно на реката и вървяхме по нея близо два часа.

Минахме под един от двата големи клисурски моста.

Накрая стигнахме до тази полянка!

На следващия ден отидохме до Копривщица. То е съвсем близо до Клисура и за 20 минути бяхме там. Ние всяка година ходим и все още не ми е омръзнало. Много красив град, запазил стария дух на България.

Ето го моя мъж пред една стара каменна чешма.

Накрая, преди да заминем, си взехме едно бурканче с розов мед. Много е вкусен и ухае прекрасно!

Естествено почивката не е пълна, ако няма и гости! Последната седмица ни навестиха Рали и съпругът й Дани. Заедно си направихме една разходка до паметника на Боримечката.

Ето ги тук моя мъж, Рали и Дани на фона на Клисура.

Тука пък мъжете са застанали пред паметника, по мъжки!

Рали и Дани - много сладка двойка са!

Ето ги и Двете елши!

Накрая на вечерта си направихме и барбекю!

Като цяло си изкарахме страхотно двете двойки! Накрая не ми се тръгваше!

Това е само една малка част от почивката! Във фейсбука има още доволно количество снимки. Сега с новия фотоапарат снимам на поразия!

неделя, 18 юли 2010 г.

Нещо свежо преди да замина

Утре рано сутринта заминаваме.... най-накрая! Отиваме в провинцията за една дълга и заслужена 10-дневна почивка! Толкова съм изморена, че утре сигурно ще проспя деня, но пък после ще е релакс в планината на хлад и спокойствие.

По тази приятна причина няма да ме има известно време, но реших да пусна нещо като за последно преди да замина.

Това е една голяма кутия, която моя приятелка поиска. Идеята е вътре да слага разни дребни спомени и един ден дъщеря й да я получи. И понеже малката, тя сега е на две и половина, много се захласва от калинките реших, че това ще е най-хубавата украса за нейната кутия със спомени. Малко се измъчих, докато облицовам самата кутия с физелина - това нещо е много неприятно за лепене, но пък си заслужаваше, защото сега стои точно като полянка. Мисля, че един ден много ще се хареса на малката!

PS: Очаквайте много снимки като се върна!

четвъртък, 15 юли 2010 г.

Викторианско!

Тази седмица Рали измисли едно страхотно предизвикателство, което съм сигурна, всички ще оценят по достойнства, а именно Викторианско.

Аз лично ще си призная, че много я мъчих тази картичка, защото това не е моят стил на милички и гушкави животинки. В началото си мислех, че нямам нищо подходящо и нищо няма да стане, но след две нощи бодърстване се получи това. Мисля че стана много добре!

Ще се запитате какво съм правила чак пък две вечери?! Но ако се вгледате ще видите, че панделката е направена с топъл ембосинг. Трябва да ви кажа, че беше голямо предизвикателство да направя тази панделка, защото да ембосваш плат не е така лесно като картон. От начало изобщо не се получаваше изображение, ами цялата панделка беше златна. После пък почна да прегаря и да става черна. Голяма борба беше! Но аз държах да изглежда точно като викториански тапет и го мъчих до край!

Другото сложно се оказа картинката. Много е трудно като нямаш подходящ печат да търсиш картинка. Всичко в нета е с цвят, като старинна картина или снимка, а на мен ми трябваше черно-бяло и то като скица, за да мога да го оцветя. Не знам по какво чудо намерих тази картинка, която се оказа точно каквото ми трябваше.

И накрая мъките с прозорчето! Защо да ни е лесно и да направим обикновено квадратно прозорче, като може да ни е сложно и да правим прозорче със заврантулки?! И понеже аз нямах нищо, което да ползвам като мостра или шаблон се наложи да си го начертая, да наглася размера, да го очертая на картона и после да изрежа картона заедно с панделката. Е, тя доста се бриди, но пък аз се постарах минимално да й личи ;)

Сега ще ви открия и една мъничка тайна за роклята на девойка. ако се вгледате ще видите, че орнаментите са ембоснати със златна пудра. И ако се чудите как съм постигнала това, ще ви открия моята малка тайна. Вземате една обикновена четка за рисуване, която не ви трябва, и повтаряте частите, който ще ембосвате, все едно ги оцветявате, само че с лепилцето за хартия. След това нанасяте пудрата и тя залепва точно по очертанията, все едно е правено с печат.