четвъртък, 12 септември 2013 г.

Има дни в които нищо не върви... но поне има весели снимки :)

Привет на всички!

Предупреждавам, следващия текст е ужасно досаден и лично аз ви препоръчвам да го прескочите и да четете направо на края. 
 
Бях ви приготвила една дълга публикация с много снимки от почивката, но за жалост лаптопа се развали и сега е на ремонт, така че ще трябва тази публикация да поизчака малко. дано само да успеят да спасят информацията на диска, а не да се окаже, че всички снимки и документи са изтрити. 

Нещо тези дни съм в много мрачно настроение. Много неща ми се събраха на куп. Албумчето още го няма, лаптопа се развали, а дипломната ми работа до никъде не е стигнала.... Да се надяваме, че това ще мине бързо, защото мразя да съм в лошо настроение. Но като се замисля, май най-тежко ми е за албумчето и докато то не се намери ще ми е едно такова мрачно. Толкова време го работих и толкова емоция и очаквания вложих в него. А като знам и вие как го чакахте с нетърпение... Дори не знам какво да правя ако не се намери. Дам, вече почнах да мисля какво да правя ако се стигне до там. А то по всичко личи, че главоломно летим на там... Защото пощите, когато е препоръчано писмо или пратка, го държат 20 дена непотърсено и после го връщат. Ако е попаднало на друго място и няма кой да го вземе след 20 дена го връщат на подателя. Ако след това не се намери надали ще изкочи от някъде. А те 20 дена скоро ще изтекат... 

Като прибавим към това един застой в писането ми и развален лаптоп... получаваме рецепта за лошо настроение. Май тази година просто ми е лоша, така като се замисля на цяло. Като се почна от самото начало с онова предизвикателство, мине се през един тъжен рожден ден (не ми остана време дори да изляза някъде, ей така, просто за разнообразие, а като за капак тази година получих само две картички и това ме накара да се почувствам сякаш вече ме няма...) и сега това с албумчето....

Голямо съм мрънкало, знам! И се извинявам за това....

За тези то вас, които предвидливо прескочиха горното, нека ви покажа малко весели снимки на Елито за разнообразие и една сладка картичка за десерт :)

                                                С кака Вяра в градинката


Ще става крафтърка, то си й личи ;)


На нашите любими люлки


Ама много обича големи кучета!


В Борисовата градина


Ах, колко сме важни!


Сладка, малка пчеличка



Тази картичка направих за малката Вики, която скоро стана на цели 2 годинки :)


Толкова от мен за днес!
Дано спасят снимките от лаптопа, за да ви покажа как мина почивката ни :)

Гуш
Ем




4 коментара:

  1. Много сладко Ели! :-)
    А за текста... пропуснах го, че е мнооого дребен.

    ОтговорИзтриване
  2. thanks for sharing your delightful photos and sweet card, Em! Just darling! hugs, de

    ОтговорИзтриване
  3. Ем, да, понякога просто не върви и това е! Ама споко и това ще мине. И мен много ме е яд за албумчето, на продължавам да мисля,че ще се намери :-)Горе главата :-)

    ОтговорИзтриване
  4. Аз прочетох всичко от начало до край.
    Всеки има своите добри и не чак толкова добри моменти. В крайна сметка всички тези неща, за които толкова се изнервяме и изпадаме в депресивно настроение, в един момент се оказва, че не са толкова страшни и драматични. Така че горе главата- аз съм сигурна, че албумчето ще изскочи след тези 20 дни, лаптопа ще го ремонтират, а дипломната работа ще я завършиш навреме. Само мисли позитивно и не се оставяй на лошото настроение да те обсеби, това няма да ти е от полза.
    И междудругото радвай се на хубавото есенно време и сладкия бонбон,който си имаш, вдъхновявай се и те чакаме с нови творения! :)

    ОтговорИзтриване