петък, 11 ноември 2011 г.

Нова страст!

От много време си майсторя скрапбук странички, но така и не завършвах нищо и винаги ги оставях някъде в забрава. Сега, малко преди работичничката, която имахме на тази тема, седнах сериозно да работя с идеята да довърша поне едни проект. Така се заплених, че не спрях докато не завърших тази страничка! Някак стана на един дъх! После няколко дни правих още една, която ще ви покажа много скоро, а сега работа и по трета. Май тежко се зарибих, защото сега съм се запасила с големи листа картон и съм си взела то фотото куп снимки, за да работя по тях. Все си мислех, че това не е за мен, че ще ми е скучно, че няма да ми се получават добре, че трябва много да ги претрепвам, за да станат хубави (а това винаги ме е дразнело, не обичам претрупаните проекти). Сега обаче толкова се ентусиазирах! Още повече пък вчера, когато дадох страничката на човека, за който беше предназначена. Това е една моя приятелка то гимназията. Тя скоро ще замине за Франция и е възможно повече да не се върне в България. Много ще ми липсва и за това реших, че ще се зарадва да има нещо от мен специално направено, за да си спомня за приятелите си тук. Тя толкова се зарадва и толкова го хареса! Каза, че веднага ще си го сложи на стената над леглото. и на мен ми стана едно такова миличко... хем ми е тъжно, че заминава, хем много се радвам за нея, защото това е голяма възможност.
Но стига съм се отплесвала в емоции, че пак ще си легна в 5 сутринта... Само едно ще кажа, очаквайте скоро още скрапбук странички ;)


Лека вечер от мен
Ем

сряда, 9 ноември 2011 г.

Едно закъсняло писмо...

Често да си призная вече бях забравила за размяната на Картичкофуриите за 1-ви октомври. аз моята картичка си я изпратих още края на септември и с изпълнено чувство за дълг забравих изцяло, че и аз трябва да получа картичка. Толкова приятно се изненадах, когато миналата седмица получих тази прекрасна картичка, заедно с цял куп страхотни подаръчета! В първия момент дори не можах да разбера какво е това, когато нашият пощальон ми връчи колета. И като го отворих направо ахнах! Не само, че получих една прекрасна картичка, но към нея и цяла торбичка с панделки, а всички знаем каква слабост са ми те, плюс една кутийка с бонбони! Дани толкова се беше постарала, че миста стана ужасно миличко! Много ти благодаря, мила, за прекрасната изненада и чудесното настроение, с което ме зареди!

неделя, 30 октомври 2011 г.

Halloween

Здравейте, мили дами!
Днес ще ви покажа един проект - комплект, за тазседмичното предизвикателство на Двете елши в Картичкофуриите, което ни беше зададено то Злати.
Много обичам Halloween! Атмосферата, цветовете, костюмите, тиквите... всичко това ми се струва толкова интересно и толкова запленително! Много ми е жал, че тук все още нямаме навика да подаряваме картички за този празник. Може би защото все още не го чувстваме като наш или просто, защото не сме свикнали да подаряваме картички за празници освен за Коледа. Много съжалявам и че тази година успях да направя само тези двете картички за Halloween. От много проекти не ми остава време за много творене.
Тези двете сладурчета ми отнеха доста часове, докато им докарам фончетата, защото реших, че този път ще си правя сама дизайнерските хартии. и ето като се получи от един лист бял картон, един фонов печат, бяла ембосинг пудра и три цвята дистрес мастило.




Приятно изкарване на последния почивен ден и до скоро
Ем

вторник, 25 октомври 2011 г.

Златна есен

Много обичам есента! Толкова красив сезон, наситен с толкова хубави цветове и картини... Сега, в забързаното ми ежедневие не ми остава време да седна и да се полюбувам на красотата около мен. В последно време съм се вглъбила в ремонти, изолации и какво ли още не. Вече дори не ми остава време да творя толкова много като преди, нито пък силите и желанието, които изисква това хоби. Всичките ми материали отново са събрани на дена планина в хола и очакват деня, в който ще им бъде намерено подходящо място. Работната ми маса е затрупана с документи и хартии, а пък единственият стол в момента приютява голяма част от гардероба ни...
Това е сега, преди няколко седмици не беше така и тогава седях и работех по цяла нощ над масата и всички печати и хартийки пръснати около мен. Тогава сътворих и тази картичка. Тя е за един много специален човек - моята най-стара приятелка (и нямам предвид на години). С Ивето сме приятелки още от началното училище, когато бяхме в един клас и аз й помагах по английски, а тя на мен по география. Винаги сме си помагали и винаги сме били готови да направим всичко една за друга. Когато тя имаше тежък период преди няколко години аз всяка вечер ходех у тях. Стоях с часове наред, просто да си говорим, за да има компания и да не е сама. После, когато започна тежките изпити по органична химия аз винаги бях на среща да помагам със сложните задачи. А сега в този "интересен" период Ивето е на среща да ми помага. Идваше и ми носеше на крака разни задачки, които трябваше да свърша, а нямах време. Разкарвах я три пъти до Красно село, за да ми вземе едни документи за НОЙ. Веднъж даже ми донесе готвено ядене, да не съм се била мъчела тепърва да готвя. И след всичко това аз реших, че просто няма как и трябва да й направя една благодарствена картичка. И ето я и нея! С любимият ми фонов печат и страхотен есенен привкус. Днес й я дадох, 5 минути преди да замина за работа (тя дойде, за да има човек в нас, ако майсторите подранят, а милото още не се е върнал от нощна смяна). Тя толкова й се зарадва, сякаш беше златна! А не е нищо особено, но е правена с много любов!



сряда, 19 октомври 2011 г.

Някога на Запад

Дори не знам как ми дойде това предизвикателство. Просто ми хрумна, че би било много интересно. Сега като гледам май съм го измислила прекалено сложно, което изобщо не ми беше целта. Дори не съм очаквала, че ще е толкова сложно, защото всеки може да докара този стил без много да се старае с малко канапче и една шапка или пък ботуши с шпори. Да си призная малко се натъжих, защото лично аз много се забавлявах и с голямо удоволствие си майсторих картичката за предизвикателството и сега като гледам колко малко хора са се включили ми става мъчничко.
Както и да е...
Какво да ви разкажа за тази картичка?! Идеята тръгна от шкафчето. Исках много да направя такова, защото съм виждала на разни места и много ме впечатляваше. Разбира се, трябваше да си намеря и шапка. Но никъде не успях да видя нещо, което да ми хареса достатъчно, за това реших да се заема сама. Свалих едно обикновено моделче шапка от нета, поиграх си на фотошоп, за да изглежда повече като за момиче и си я принтирах. Разбира се, все още ми изглеждаше постно, за това обших краищата с черен конец и сложих черна панделка в добавка. С костюмчето също малко се измъчих, главно защото панделката, която използвах, за да го направя се бридеше ужасно и половината трябваше да я хвърля. Е, няма как, изкуството изисква жертви ;)
Дано да ви хареса!





Лека вечер от мен и до скоро
Ем

неделя, 9 октомври 2011 г.

Есен

Много се старах за тази картичка... и много дълго време я правих! Аз обикновено винаги правя картичките си с часове, защото обичам да изпипвам всеки един детайл и седя и като типична Близнаци се чудя по сума ти време за всяко мъничко нещо. Но тази картичка... нея я правих две седмици!

Дори не мога да ви кажа защо ми отне толкова много време. имах прекрасната идея в главата си и знаех какво точно искам и как да го направя и въпреки това работих толкова много по тази картичка. Може би защото исках наистина всичко да е ПЕРФЕКТНО! Седем пъти правих фона, докато стане хем старинен, хем да изглежда като текстил, хем да си личи дизайна на печата. А преди това го правих още два пъти на различен цвят картон, за да преценя кое ще отива най-много. Кракъл боята също малко ме измъчи, да не говорим, че тя самата за да изсъхне й трябва една нощ, но там поне се справих на втория опит. После се захванах с основното изображение. За него специално благодаря на Ели! Тя беше така добричка да ми услужи с този печат и аз си напечатах три картинки. Едната веднага замина, след като не ми се получи добре дистресването. Втората още си я пазя, защото тя е на грешен цвят основа, просто нямаше да ми отива на вече направения фон. И оставаше само третата картичка. Хубавото е, че дистреса се получи чудесно, точно като го исках. И какво мислите стана... Тръгнах аз да правя стъкления ефект с UTEE-то и пукнатините ми не се получиха където ги исках. Хайде разтапяй на ново, прави нови слоеве и пак във фризера. Хубаво, този път станаха идеални, точно където ги исках... но толкова големи, че едно парче се отчупи. Естествено нагрях пудрата отново, тя се разтопи, аз сложих още два слоя и най-накрая на третия път стана прекрасно!

Всичкото това можеше да стане и за два-три дена, ако работех по цял ден. Естествено, работа си имах повече от достатъчно както в къщи така и в магазинчето и за този проект си открадвах от време на време по част-два.
И след всичко това ще си кажете, защо се мъчи толкова? Тя и в началото щеше да изглежда добре и с пукнатини на друго място и ембосинг на гладък картон, което щеше да си се получи от рас перфектно. Защо толкова се мъчих? Ами защото тази картичка ми беше поръчка за един много специален човек. Реших, че е много подходящо, след като съвсем скоро след повода, за който беше предназначена, да я направя за предизвикателството измислено специално от крайния и получател. И сигурно вече не е тайна за никой, картичката беше предназначена за РД-то на Рали. Нашите мъже, понеже сме приятелски семейства и си се знаем, имат вече такъв навик - моя мъж поръчва на Рали картички за мен, а нейният мъж поръчва на мен картички предназначени за нея. Та когато Дани ме помоли за картичка веднага разбрах, че това трябва да е нещо наистина специално и наистина перфектно! Вложих много душа, много емоции и много усилие и накрая се получи една страхотна картичка, която всички харесаха и аз бях толкова щастлива! Най-голямата оценка е когато човека, за когото е предназначена картичката я хареса истински.

Вие вече сигурно сте видели картичката в новото ни предизвикателство, но ето я и тук.


Лека и спокойна вечер от мен
Ем

неделя, 2 октомври 2011 г.

Полет

Една картичка без печати... Това се оказа много трудно предизвикателство. Чак, когато го видях, осъзнах колко много съм привързана към печатането. Винаги слагам някакво печатче, а понякога и по няколко на куп! Толкова ми беше сложно да НЕ използвам печати!
Но реши, че това е прекрасна възможност да пробвам новите листа паус. Когато пристигнаха в магазинчето ни, аз веднага се влюбих в тях. Толкова са красиви, блестящи и изящни! Всеки ден при нас влизат хора и веднага се хващат за тях и първата им приказка е "А за какво мога да ги ползвам?". И аз веднага почвам да обяснявам разпалено как този пас би седял страхотно като прозорче на картичка. Все си го представях в главата си и все не ми оставаше време да стигна до този проект. И ето че сега възможността почука сама на моята врата и аз просто нямаше как да не се възползвам! Веднага грабнах един лист от пауса Зеленика и заврантулки и ето какво сътворих!


сряда, 28 септември 2011 г.

Нещо сладко преди лягане

И вие ли обичате да си хапвате нещо сладичко преди да заспите? Аз имам този навик и винаги си държа едно блокче шоколад или пък някакви сладки скрити някъде из шкафовете, за да си чопвам по мъничко от тях, когато се присетя.
Идеята за този буркан ми дойде от една статия в списание Creativity!. Тами имаше чудесни украсени буркани пълни със сладки. И аз вденага се сетиш, че мога да си направя един такъв буркан и в него да си държа всички вкусотийки. Това го видях преди поне 3-4 месеца. Все се каня и все нещо не ми стига времето и не се захващам с това. Даже си отделих един хубав буркан, но той така си и седешев в един шкаф, самотен и празен. Сега, като Светлето ни зададе това сладко предизвикателство, просто нямаше как да не се запретна да измайсторя този буркан.
Той стана дори по-сладурски от колкото очаквах и аз много му се радвам. За жалост, когато му правих снимките нямах нищо сладичко под ръка, но скоро ще го напълня с бонбони или малки шоколадчета.




Аз ще бягам да видя какво има в тайното ми шкафче и да лягам, че вече стана никое време!
Лека нощ от мен!
Ем

събота, 24 септември 2011 г.

За рождения ден на Рали

Доста време не съм писала, главно защото готвих една голяма изненада и така и не ми сотаваше време.
Трябваше да направя една картичка по поръчка и още нещо наистина специално за Ралито, която днес има РД. Специално за нея измайсторих едно шкафче, а после за да запълня чекмедженцата направих тези ефектни бонбончета от тишу. Във всяко има истински бонбони, за да й подсладим празника ;)


петък, 16 септември 2011 г.

Горско лисиче

Много си го обичам това лисиче, толкова е миличко! Все си търся повод да го ползвам и въпреки, че е малко специфичен печат, всички много му се радват!





Когато решихме да направим клипче за натрошеното кадифе, Рали ми предложи да направя това лисиче, защото щяло да стане много сладко! Като ми пусна тази муха и не можах да се отърся от идеята. Веднага си взех оранжево кадифе, за да пробвам как ще стане. Като се прибрах направих 3-4 опита и толкова ми хареса! Веднага бях сигурна, че ще правя клипчето с тази лисичка. Естествено, по закона на Мърфи, в деня, когато снимахме клипчето, познайте кой си забрави печата прилежно прибран в кутията в къщи! Трябваше да се примиря и да правя клипечто с едно много сладко снежно човече, което също стана много пухкаво и миличко!
Но имах толкова лисичета и просто ме сърбяха ръцете да направя нещо с тях! И като Злати ми каза какво ще е предизвикателството, което е измислила за Двете елши, просто веднага се сетих какво ще направя моето малко мекичко лисиче! На снимка няма как да ви предам колко е мекичко и пухкаво в действителност, но дори така пак е много сладко!

А ето и самото клипче с урочето!

сряда, 14 септември 2011 г.

Една безкрайна приказка...

Първият път, когато правих безкрайна картичка много се измъчих, докато я докарам да се сгъва правилно и добре да я залепя. Останаха ми 3-4 основички, които все нещо дребно ме дразнеше в тях. Така и не се хванах да ги използвам, просто защото така и не се хванах пак да правя безкрайна картичка. Сега обаче, ми поръчаха специално, такава картичка за сватба. Много били впечатлени от сгъвката и искали точно такава да е картичката, която да подарят. Та хванах се аз и изрових тези основи, веднага си харесах една. Тя още от самото начало си стана чудесна, първата, която ми се получи добре, но в последния момент реших, че няма да правя картичка в този син цвят и направих още една в кафяво. Та ето сега тази готова основичка ми свърши чудесна работа! Само трябваше да украся панелите и да измисля концепцията.
Мисля, че се получи като една приказка!





петък, 9 септември 2011 г.

Моят любим печат

Моят любим печат за пръв път вижда бял свят на картичка!
Това е един печат на Тим Холц в характерния за него стил на колажа. Не е много голям, но когато човек се вгледа вижда толкова много детайли, толкова пластове и пластове картини, че е просто запленяващо! Веднага като го видях се влюбих в него! Взех си го преди доста време и даже водих няколко работилнички с него, но все не стигах до там да направя завършена картичка. Истината е, че толкова си го обичам и толкова си го ценя, че исках картичката, която направя с него да е просто прекрасна и идеална! А време за това все не оставаше. И ето сега, като ми дойде реда да задавам предизвикателството в Двете елши, реших защо да не е с любим печат?! И понеже го бях измислила още преди седмици реших, че имам мноооооооого време за творене. И познайте как пак стоях до ранните часове на миналата вечер и накрая прекарах цялата сутрин в лепене на перли, за да я свърша навреме! Истината е, че много се заиграх с тази картичка! Първо с фончето, което така и не намерих време да снимам хубаво, за да си личи, както всъщност съм добавила. Защото на самата дизайнерска хартия първо отпечатах с безцветно мастило един фонов печат със старинно писмо, а после минах цялото листче с бели перфектни перли. На светлина текстът на писмото сякаш блести в перлено! Много е красиво. После почнах да работя по централното изображение. Отпечатах печата с дистрес и естествено нямаше да го оставя с бял фон, а взех три цвята дистрес мастило и направих блендата на фона. За тези от вас, които не са работили с дистрес мастила искам да кажа, че те водят до тежка формя пристрастяване! Накрая вече на всичко слагаш дистрес! И един перфектен пример за това е моето цвете. То тръгна от един метър обикновена бяла дантела. Поиграх си доста докато оцветя цялата дантела и от двете страни и то с два цвята, за да е по-интересно. Сега като си го гледам си мисля, че можеше да сложа още малко розово, но ще си запазя тази мисъл за следващия път.
И така вече с тези готови елементи си мислех, че картичката е завършена, но нещо ми липсваше. За това седнах тази сутрин и си играх да лепя една по една ситните перлички на изображението.
и ето какво се получи накрая!


петък, 2 септември 2011 г.

Стиймпънк


Тази седмица предизвикателството в блога на Двете елши е стиймпънк. Един много интересен стил в изкуството и литературата, който намери път и в правенето на картички.
Аз веднага ще си призная, че ми беше много трудно да измисля картичка и както винаги работих с последния възможен момент. Но пък много се забавлявах докато смесвах дистресите и изпипвах всеки отделен елементи, за да се получи ефект "стара мед". Специално изтърках част от ембосинг пудрата за фончето отзад, за да изглежда по-старинно. Накрая за десерт дори състарих крайчетата на хартията с централното изображение, нещо което си мислех че никога няма да почна да правя!

сряда, 31 август 2011 г.

Високо в небето!

В къщи е голяма лудница - изнасяхме до скоро свекървата! Много се радвам, че вече сме си сами, въпреки че работата ми се увеличи. А за капак на цялата патаклама всичките ми крафтърски неща са в едни кашони и в момента просто няма къде да работя. До скоро нямахме дори компютър, защото заради местенето трябваше да разместим и кабелите на нета.
Цял месец аз не пипвам картички да правя, дори не поглеждам към кътчето си, защото знам, че там е такъв хаос, че просто няма смисъл да се потапям в него. Да, ама месецът си мина и си замина и ето, че пак дойдоха предизвикателства и трябваше да направя нещо, просто нямаше как.
Хванах се аз да ровя, то имах чувството, че по-зле става! Нищо не намирам, за нищо не ми иде идея и просто се отчаях. Това беше точно седмицата, в която Рали беше отпуска и си седя самичка в магазина и се чудя какво да правя и вече съм на една крачка от това да се извиня, че не съм имала възможност да направя вдъхновяваща картичка. И както си седя аз в моята си безизходица влиза една приятелка. Бях й обещала един ден да й покажа как се правят моите чекмедженца. Аз естествено веднага й показах как става, тя прилежно си записа мерките и всичко и беше толкова щастлива. За благодарност ми донесе печатите, които си беше взела началото на седмицата - от новата серия на My Mind's Eye. И като ми дойде вдъхновението - хванах и почнах да печатам!
и ето какво се получи...











неделя, 17 юли 2011 г.

Чекмеджета

От много дълго време са каня да направя тези чекмедженца. Естествено, времето никога не ми стига! Все се канех да направя и все нещо по-спешно излизаше на преден план.
Но ето, че дойде време да заминем за Берлин и на мен ми хрумна, че ще е чудесно малко подаръче, за трите ни домакини. И ето, че се хванах и направих едно пробно чекмедженце. Оказа се по-лесно от колкото очаквах! И на бърза ръка направих още три, а след това още две, за едни две рожденички, на които също се чудех какво да подаря.









понеделник, 20 юни 2011 г.

Покани за рожден ден

Толкова много покани направи тази година, че като се замислих направо ми стана чудно, кога двете с Рали сме смогнали с толкова много работа. Правила съм покани за сватби, за нов дом, за кръщене, за детски рожден ден... край нямат. И сега като дойде моя ден ден, просто нямаше как да не направя нещо наистина специално за покана. И естествено се залових и измислих най-завъртяното нещо възможно. Първото правило на поканите е, че те трябва да са ефекти, но лесни за изработка. Защо ли някак винаги заобикалям точно първото правило. Направих първата за моста и толкова ми хареса, толкова красиво стана, че просто нямаше как и останалите да не са като нея. Но всяка покана ми отнема около час и половина работа. А аз направих общо 15! Дори не знам кога смогнах да ги сътворя, някъде в промеждутъкът между другите задачи.
Правих поканите на групички от по няколко и успях да снимам само първите три.



От известно време се сдобих с това сладко малко лисиче на Hero Arts и не се сдържах и него да сложа на поканата и то като централен елемент.







Много ми харесва начина на сгъване на този тип картички, като си ги сложиш на рафта и седят толкова красиво. Всички бяха много доволни им много им се зарадваха. А едната девойка даже каза, че си я сложила на почетно място пред телевизора, защото била като произведение на изкуството. Е, чак толкова високо не бих оценила картичката, но пък определено е много интересна и симпатична покана ;)

Пожелавам ви успешен старт на седмицата и много хубави емоции
Ем

сряда, 15 юни 2011 г.

С дъх на старинно

Много обичам състарени картички! Всички техники за състаряване са ми така мили на душата! Не знам защо, може би защото много се възхищавам на Тим Холц, от време на време ми се приисква да направя нещо старинно и красиво. И сега, когато ми се предостави и подходящ случай, предизвикателството, което ни зададе Рали, веднага се заех. Извадих от шкафа с консумативи всичко, що беше старинно или се използваше за състаряване. И там на дъното намерих UTЕЕ-то (Ultra Thick Embossing Enamel). Ако не сте чували за това животно до сега, то е доста близко до ембосинг пудрата, но както името подсказва е доста по-дебело. С него се правят покрития тип стъкло. То буквално се напластява, докато не придобие дебеличък и стъклен вид. Аз до сега не бях работила с такова нещо, но пък всички ми разправяха колко хубаво се получавало и как било чудесно. А още повече ме грабна опцията с чупенето. Когато се наслой, докато е още не е изстинало напълно може да се буквално начупи и да заприлича като пукнато стъкло. Та реших да пробвам да си състаря елементите по този начин. Хванах и изгледах няколко клипчета по темата и после цяла нощ си играх. Не е толкова лесно, както го показват, но пък като му хванеш цаката ефектът е уникален! Сега разбирам защо го слагат в такива големи буркани, то просто нямам насищане! Толкова хубаво станах и така хубаво се начупиха, направо не можах да повярвам.
Та ето как се пристрастих към нещо ново и усещам как честичко ще го използвам за напред.

неделя, 22 май 2011 г.

Маска

Идеята за тази маска ми дойде толкова спонтанно, че даже е учудващо за мен. Аз обикновено дълго обмислям и обработвам наум една идея, преди да я претворя на живо. А най-хубавото беше, че тя се получи даже по-добре от колкото очаквах!
До сега не бях правила маски, може би защото никога не ми се е налагало, но сега така се забавлявах, даже я изпробвах и след като всички я одобриха аз мисля, че за тази година няма да си мисля костюм за Хелоуин ;)







А тук съм я снимала заедно с прекрасните си нови обици. Тези Рали специално ми ги направи, след като аз се влюбих в един чифт, който тя направи за проба, как ще седят кристалчетата на Сваровски претворени на обици. Толкова ми харесаха тези кристалчета Сваровски, така бляскаха, че просто веднага казах "Искам и за такива обици!". А тя каквато си е добричка, веднага ми измайстори един чифт.



петък, 13 май 2011 г.

Розово парфе

Аз винаги съм била фен на синьото, особено небесно синьото, любимият ми цвят. Но все по-често се осъзнавам, че права картички без да слагам и грам синьо, което считам за мое лично постижение.
И ето сега дена такава картичка, на пълната противоположност на синьото - изцяло розова, с розов картон върху розов картон и розови цветенца и върху тях розови камъчета! Но пък стана толкова сладурска, че направо е като украса на изискан десерт :)

четвъртък, 5 май 2011 г.

Рози от дантела

Ето че пак се заринах в работа и учене и пак не остана време за блога. Не че не правя картички, винаги намирам време за хобито, то ме успокоява, не че не ги снимам, просто винаги когато се стигне до публикуването изкачат куп други неща и публикуването в блога отива на заден план. И все си повтарям, че това е моментно и като имам повече време ще пиша. Лошото е, че повече време рядко имам и напоследък става още по-малко. Защото вместо да отмятам задачи си създавам нови... Явно съм си просто такава.
Но въпреки, че не пиша напоследък все по-често експериментирам в картичките си и пробвам разни нови неща. Едно от тези нови неща бяха именно дантелените рози. Гледам ги от много време насам и все ми е мерак да пробвам да направя една, защото изглеждат толкова стилно и нежно. И ето, че възможността сама се представи във формата на предизвикателството, което Гери ни отправи тази седмица.
Естествено, както винаги аз всичко правя в последния момент, въпреки че си бях намислила тези цветя от седмици. Но така се получи, че ме завъртяха лекциите и работата и всичко и изведнъж стана време да си покажем картичките, а моята естествено не е готова... Което се оказа по-лошо, нямах и подходяща дантела. Та в последния момент Рали ми намери едно парче бяла дантела.
И седя си аз с бялата дантела и си я гледам и нещо не ми харесва. Не че бялото е лош цвят, просто в този конкретен случай нещо не ме грабна. Вече минава полунощ и аз още нито съм готова с картичката, нито поне съм си легнала да се наспя пък на сутринта бодра бодра да я довърша. И тогава ми хрумна да оцветя дантелата с дистрес мастило. Някъде бях гледала клипче как Тим боядисва панделки и дантели с дистрес и реших и аз да пробвам. Извадих си Счупения порцелан и като почнах да я мажа тази дантела... Цялата ми работна дъска стана синя, ръцете ми до китки бяха толкова сини, че направо чернееха, но аз бях толкова щастлива. Толкова хубаво се получи тази дантела! Дори за не очаквах да стане толкова добре и така хубаво да се оцвети. После естествено сън не ме хвана докато не направих и цветята, а те се оказаха много лесни за изработка.
И ето как се роди тази картичка...

четвъртък, 10 март 2011 г.

Tri shutter card

От много време съм хвърлила око на този тип картичка, но все не намирах време да се хвана и да направя една такава. Тя изглежда много трудоемка като сгъване, но това става за 2 минути, ако имаш тример и приставка за сгъвки. Самата схемичка на картичката я има в най-различни варианти в нета, а има и много подробни клипчета как да се изработи. Не това ми беше проблема. Проблема ми е, че аз не съм свикнала да използвам повече от една дизайнерска хартия, много рядко две, а тук използвах цели три типа! И трябва да ви кажа, че тази картичка я правих 4 часа, което си е рекордно за мен, защото напоследък на картичка отделям максимум час и то ако е нещо много сложно. Пак малко време я правих, защото поне като хвана едно блокче като Сладкия бухал и всички хартии си отиват една с друга, просто трябваше да си избера конкретната комбинация. Много е лошо да си Близнаци, вечно се колебаеш за всичко... После се оказа, че нито един от моите 5 вида розови картони си подхожда с това конкретно розово, защото то има малко лилав намек и се бие с всичко що е бонбонено. И тогава открих приложение на двустранните дизайнерски хартии. Винаги съм се чудила, защо са ти хартии с едноцветен десен, като такива можеш да си вземеш отделно, без да се водят специални и дизайнерски. Тези който са двустранни и от двете страни са различни дизайни ги разбирам, защото така имаш по-голямо разнообразие дизайнерски хартии. Но защо са ти едноцветните страни?! Чак след като почнах тази картичка разбрах защо. Понякога просто нямаш подходящ едноцветен картон, който да съчетаеш с дизайна на хартията и в тези случай ползваш едноцветната страна на двустранните листа. Много ми беше жал за дизайна от другата страна, но пък си заслужаваше! Много съм доволна как стана! Определено ще ползвам този тип сгъване и за в бъдеще :)





неделя, 6 март 2011 г.

Пролетно

Много ми се иска вече да е пролет и да е топло и слънчево! Може би за това нещо все ме тегли напоследък да правя пролетни и по-свежи, по-цветни картички. Тази измайсторих снощи, за да разведря една приятелка, която също като мен е болна и си стой в къщи по цял ден! Надявам се да я накара да се усмихне :)

четвъртък, 3 март 2011 г.

Подаръче!

Последните две седмици съм все болна, карам тежкия грип дето върлува в момента и може би ще го влача още една седмица. Та нито ми дават да излизам, нито имам чак толкова много сили, а и нали времето е толкова лошо, че сигурно само да си подам нослето навън и пак ще кача температура. и естествено всичките ми приятелки се опитваха да ми втълпят да гледам от добрата страна на нещата - че така поне си почивам и имам време за хобито си. Ама хич не са прави. Този грип толкова изтощава, че просто не ти остават сили и желание да се занимаваш с каквото и да било и въпреки че сега имам толкова много време не съм направила и една картичка, освен за предизвикателствата.
И понеже не съм излизала, не бях ходила и до пощата, а още миналата седмица ми пратиха известие, че е пристигнало писмо за мен. Аз в началото исках сама да ида да си го взема, но като видях, че това няма да стане, вчера се примирих и измолих милото да иде да ми го вземе. И то какво се оказа, подаръчето от Иренка! Преди време бях участвала в една размяна на подаръци и ето че сега моето подаръче пристигна. Толкова му се зарадвах! И как не, то е толкова красиво и в любимия ми цвят - синьо! Веднага го снимах и си го закачих на ключовете да ги краси.




Освен него в малкото пакетче имаше и една прекрасна мартеница. Отдавна не бях виждала толкова красива, може би защото вече до такава степен пазара е залят с евтини китайски боклуци, че просто рядко се намира наистина нещо красиво. Нея съм я сложила на равтчето в стаята с кравтърските неща, защото като не излизам няма как да си я закича, а е прекалено хубава да я нося в къщи. Всички в домакинството много я харесаха и само се спират от време на време да я по зяпат.



Иренке, много ти благодаря за прекрасните подаръчета!

Аз подаръчетата още вчера сутринта ги снимах, но така и не ми остана време да ги кача, защото една приятелка ми дойде на гости. Много й се зарадвах, защото вече много ми писваше затворена между четири стени.
Накрая на деня бях в толкова хубаво настроение, че седнах и сътворих цели две картички, което за последните две седмици си беше нещо като малък рекорд. Първо се захванах с картичката за предизвикателството на Рали, защото не исках всички мене да чакат или само аз да не пратя картичка. Намерих една много красива схема за куилт върху картичка и просто нямаше как да не я изпробвам. Мисля, че се получи много добре, но отне доста време докато нарежа и сглобя всички малки квадратчета и триъгълничета.



Като свърших с тази картичка нещо ме загложди и реших да си извадя една нова придобивка, която все още не бях ползвала. А именно блокчето Сладък бухал на Dovecraft. Това блокче още щом го видях и веднага го харесах. Много обичам комбинацията розово и кафяво, а и самите десени са много стилни. Та веднага измайсторих още една картичка!

петък, 25 февруари 2011 г.

Моето мече

Това мече, въпреки че е зимно и би подхождало много за Коледна картичка, стана на една прекрасна валентинка. Защото аз държах да има мече на картичката. На галено на моето мило му викам Мечо и от там, просто нямаше как всяка негова картичка да не е с мече. За Коледа вече си имаме едно зимно бяло мече, сега реших, че трябва да добавим към колекцията и кафява мечка. И като се хванах да оцветявам това мече откарах цял час. Използвала съм 3 вида кафяво, само и само да стане като истинска европейска мечка. По четката ми за рисуване още има следи от кафяво ;) Но пък си заслужаваше, защото стана наистина прекрасно мече и моето мило много си я хареса и сега краси рафтчето със специални картички в спалнята.



А ето и самата картинка от близо.

петък, 11 февруари 2011 г.

Часовник медaльон

Толкова съм погълната от работата напоследък, че не ми остава време да седна да пиша. И понеже днес по неясни за мен причини станах свръх рано, реших да пусна една картичка, която беше за миналото ни предизвикателство с перли.
Ужасно се влюбих в дървените елементи щом ги видях, но като почнах с творя с тях... е, резултата винаги е страхотен! Просто тези елементи придават един много изискан вид на картичката, толкова са детайлни и фини! Само като ги видя и веднага почват да ми идват идеи!

неделя, 6 февруари 2011 г.

Жълто, черно и бяло

Да си призная честно, никога не бях използвала точно тази комбинация. Може би, защото винаги съм хвърляла око на по-шарени, по-веселички комбинации, или пък, защото черното винаги ми е било много трудно за използване, защото е черно! Във всеки случай нямаше да се захвана с подобна комбинация, ако не беше Рали и нейното предизвикателство.
В началото бях много скептична, защото ми се струваше като много странна комбинация, може би защото никога не я бях ползвала. После видях нейната картичка и така се вдъхнових, че сътворих това малко бижу за половин час. Понякога, като ми дойде вдъхновението и нямам спирка! Стана толкова красива картичка, че даже аз самата се изненадах! Дори не съм подозирала, че може да стане толкова добре тази цветова комбинация.
Дано и на вас ви хареса!


сряда, 26 януари 2011 г.

Валентинка!

Най-после и аз дойдох на валентинска вълна! Този празник винаги ме изпълва с много вдъхновение, но напоследък нещо любовната тема винаги ми убягва, когато седна да правя картички.
Изобщо не смятах да правя валентинска картичка, а просто търсех някое красиво печатче, което да ме вдъхнови за картичка. И докато се ровех открих това! И ето как се роди една сладичка зелено-розова Валентинка!



И понеже такъв е сезона и има много предизвикателства на любовна тематика, нямаше как да не я включа в няколко!

Anyone For Anya
Lexi's Creations
Stamps R Us
Bunny Zoe's Crafts
Pile It On
Quirky Crafts
A Spoon Full of Sugar
WOODWARE USA CHALLENGE

понеделник, 24 януари 2011 г.

Дистрес!

В момента, в който за пръв път използвах дистрес мастило, веднага се пристрастих към тях! Мъжът ми казва, че в тях навярно имало нещо като наркотик, което ми действало подсъзнателно. А за да си кажа истината, аз съм си 100% пристрастена към дистрес мастила. И как не?! Те създават уникални ефекти и то с минимални усилия. Може да се комбинират с други техники, например ембосинг, може да се смесват и да се правят уникални дизайни в къщи и по мой вкус. Просто нямаше как да не се пристрастя!

Наскоро, Рали ми подари ново допълнение за колекцията ми, а именно прекрасния Старинен махагон. Страхотен цвят! Горещо го препоръчвам, въпреки че толкова цапа, че след 5 минути работа с него, все едно сте калили прасе. Аз два дена ходих с леко зачервени пръсти, но пък си заслужава! Ефектът е просто зашеметяващ! Поне за мен определено е така.

Та нямаше как и веднага го използвах, за да сътворя картичката за тазседмичното предизвикателство, което ни беше дадено от Светлето. Фонът стана за секунди. Просто предварително трябваше да ембосна розовия картон с безцветна пудра и само да нанеса дистреса. И ето как се получи едно прекрасно фонче от най-обикновен розов картон.





Естествено, не можах да се спра до тук. Трябваше да творя още. И понеже много ми хареса как се получи фона реших да направя още една картичка с него. Сега, обаче, реших, че трябва да има и картинка. Нямаше да съм аз, ако и нея не я бях дистреснала, но защо само да я дистресвам... като мога да я отпечатам и ембостна с дистрес мастилото? Още едно прекрасно приложение на тези мастила, понеже са лепкави и не изсъхват бързо, стават идеални за ембосинг. Само трябваше да поръся безцветната пудра отгоре и voilà прекрасно ембоснато изображение в цвят старинен махагон!
Още докато идеята за тази картичка се зараждаше в главата ми, знаех за кого ще бъде тя. Моя много добра приятелка заминава за 5 месеца в Испания и ми се искаше да й подаря картичка, за да й напомня за нас, докато е далеч.
Така и не успях да й я дам, защото в последния момент тя се разболя и не можахме да се видим преди да замине. Аз естествено веднага й я пратих по електронен път, но... не е същото. Явно ще си остане за като се прибере, като картичка за добре дошла. Но както се познавам накрая ще направя още една картичка специално за завръщането й и ще й ги дам и двете като се прибере.
Та ето я и нея!



А междувременно тази картичка може да участва в няколко предизвикателства, за да не скучае самичка ;)

Paper Sundaes Challenge
Stampin' Sisters in Christ
Crafty Catz Weekly Challenge
The Samp Man Challenge
Crafty Purple Frog Challenge
Annabelle stamps
Crafty Sentiments