A little place of wonder: Дистрес!

понеделник, 24 януари 2011 г.

Дистрес!

В момента, в който за пръв път използвах дистрес мастило, веднага се пристрастих към тях! Мъжът ми казва, че в тях навярно имало нещо като наркотик, което ми действало подсъзнателно. А за да си кажа истината, аз съм си 100% пристрастена към дистрес мастила. И как не?! Те създават уникални ефекти и то с минимални усилия. Може да се комбинират с други техники, например ембосинг, може да се смесват и да се правят уникални дизайни в къщи и по мой вкус. Просто нямаше как да не се пристрастя!

Наскоро, Рали ми подари ново допълнение за колекцията ми, а именно прекрасния Старинен махагон. Страхотен цвят! Горещо го препоръчвам, въпреки че толкова цапа, че след 5 минути работа с него, все едно сте калили прасе. Аз два дена ходих с леко зачервени пръсти, но пък си заслужава! Ефектът е просто зашеметяващ! Поне за мен определено е така.

Та нямаше как и веднага го използвах, за да сътворя картичката за тазседмичното предизвикателство, което ни беше дадено от Светлето. Фонът стана за секунди. Просто предварително трябваше да ембосна розовия картон с безцветна пудра и само да нанеса дистреса. И ето как се получи едно прекрасно фонче от най-обикновен розов картон.

Естествено, не можах да се спра до тук. Трябваше да творя още. И понеже много ми хареса как се получи фона реших да направя още една картичка с него. Сега, обаче, реших, че трябва да има и картинка. Нямаше да съм аз, ако и нея не я бях дистреснала, но защо само да я дистресвам... като мога да я отпечатам и ембостна с дистрес мастилото? Още едно прекрасно приложение на тези мастила, понеже са лепкави и не изсъхват бързо, стават идеални за ембосинг. Само трябваше да поръся безцветната пудра отгоре и voilà прекрасно ембоснато изображение в цвят старинен махагон!
Още докато идеята за тази картичка се зараждаше в главата ми, знаех за кого ще бъде тя. Моя много добра приятелка заминава за 5 месеца в Испания и ми се искаше да й подаря картичка, за да й напомня за нас, докато е далеч.
Така и не успях да й я дам, защото в последния момент тя се разболя и не можахме да се видим преди да замине. Аз естествено веднага й я пратих по електронен път, но... не е същото. Явно ще си остане за като се прибере, като картичка за добре дошла. Но както се познавам накрая ще направя още една картичка специално за завръщането й и ще й ги дам и двете като се прибере.
Та ето я и нея!