Сага за Рецептурника
Дните преди Коледа.... хиляди поръчки, безброй задачи и купища работа. Емчето работи като фуия, не спи не яде, албуми прави! Тя албумите си ги знае - вече има система и на сън може да ги прави. За всичката ода е направила, за приятелите, за поръчките... остава още малко. И тогава тя решава, че не й е достатъчно сложен живота, ами трябва да си го усложни още малко и да направи един специален подарък - рецептурник. И то със спирала, на онзи хубавичък розов Зутер дето тя до сега не е ползвала. Колко ще да е пък сложно?! И се хваща нашата героиня да прави въпросното творение. Не спи една нощ и хоп страниците и разделителите са готови. Па то било много лесно! Твърде лесно даже... няма да стане така. Трябва да си го усложним. Ще го правим със стойка - да може да седи изправен и да се гледат рецептите, докато майсторката работи.Хайде още една нощ прекарана в чертане на схеми и мислене. Но на заранта вече имаме план - ще се облича с плат, ще има магнити, чудеса... Тя естествено е много горда от себе си, че пак си е усложнила живота. А страничните поръчки се трупат ли трупат.... Трета безсънна нощ и специалните корици със стойка са вече готови. Пак лесно й се струва, пак не може така - ще прави мъфин специален за корицата. Но понеже времето вече почва да притиска нашето Емче, ще го прави този мъфин през деня. А през деня малката крафтърка Ели е на щрек. Нищо де - то е лесна работа само ще внимава за Ели и ще гледа да не заспи. Хубаво, намира си тя едно чудесно дигитално мъфинче принтира го.... е, хубаво щеше да е, да си прецени колко голям иска да е този мъфин, че сега много й малее. Нищо! Принтираме пак! Този пък се оля и мъфина стана колкото половината корица. Трети път за щастие и този път уцелваме размера. Играе си тя половин час да го оцвети и решава, че нещо не й харесва и е много прост. Ще му направи вафлена фунийка от нагънат картон. Първи опит - картонът къс... Нищо, поне това става бързо, нашата героиня и на сън може да бигова. Втората става идеална! Сега горната част на мъфина й простее - ще я прави релефна с 3D контур. Маца здаво тя конту, става чудно като истинска сметана!!! Нооооо малката крафтърка е на щрек и веднага идва да навре едно пръстче дали пък това не става за ядене. Хайде пак слагаме контур - вече всичко изглежда добре и сега качваме мъфина на най-горния рафт дето малки крафтърски ръчички не стигат. Еххх, ако беше поне малко будна щеше да се сети, че на този рафт нейната половинка си оставя документите като се върне от работа. Идва вечер, малката крафтъка заспива и Емчето отива да си вземе готовия мъфин. С ужас разбира, че мъфинът е бил премазан от портмоне и хубавата сметана пак е отишла на кино. Хайде пак на ново слага контур. За щастие той й стига таман до последна капка. Приготвяме си всичко вече сме готови да идем на следващия ден да сложим спиралата. Щастлива и горда Емчето отива при добата душа Дани, която й дава да ползва нейния Зутер. Мери, струва гледа и решава, че й трябва там една по-широчка спирала... ама тя пък сребърна, то не отива. А златната спирала е един размер по-малка. Нищо, нашето Емче е инат, тя иска златната спирала. Но пъво ще се мъчи да нареже всички страници и кориците. Плахо побва на едни обикновени листа, то взема че става. Престрашава се и то почва да й върви. Стига до пъвия азделител и хоп - изненада! Емчето в целия си ентусиазъм е сложила отстани малки отбелязки на разделителите. е да, ама сега тази отбелязка печи и Емчето да го пъхне този ми ти азделител в Зутеа и няма как да се напавят дупките. Нищо, ще го отпоим с един макетен нож. Внимателно с лекарска прецизност етикетчето е отпорено и вече може да продупчим страницата. Разбира се, след това етикетчето се залепя и внимателно на ръка се изрязват дупките за спиралата. Това препятствие минато, Емчето вече почти е готова с дупченето, остава един разделител и кориците. И познайте какво? Оплесква разделителя! А вече няма как да направи друг, всичките си хартии е ползвала. Нищо, върти, суче прикрива нещата - не си личи грешката. Слава Богу, кориците не ги оплесква и вече сме готови за спирала. Ще слагаме златната, естествено! И естествено тя не става - малка е. Нищо, ще се примирим със сребърна. Слагаме нея - не ни харесва!!! Тогава добата душа Дани предлага черна спирала. Махаме за пореден път спирали, слагаме сега черна - много ни допада, доволни сме!
След една купчина бастисани спирали в името на касотата, ще си кажете - това е края, Емчето си взема рецептурника и има хепи енд.... но дълбоко ще сгрешите! Вдига Емчето творението си да го разгледа и какво мислите да види - вътре на два разделителя етикетите изцапотени с кафяво дистрес мастило.... Ужас! Нищо. Емчето ще си принтира нови и ще ги залепи върху старите. Лесна работа. Хубаво де, ама Емчето принтира на тънка хартия, че само тя й е останала в цвят крем. По принцип тай не е проблем, защото Емчето е старо куче и знае, че като принтира на тънка хартия трябва да си я подлепи с едно плътно картонче и всичко ще е точно. Тя така е направила на всички етикети. Но вече е късно и Емчето е изморена и нали е подлепила долното с картонче защо да подлепя сега и тези.... ами защото тънката хартия подлепя и надписа отдолу си личи и седи като сянка на горния, защото те се разминават с една идея. Хайде нови етикети. Вече всичко е чисто... освен корицата на която магически се е появило петно от лепило. Добре де и етикета на корицата ще сменим. Там е малко по-сложно, защото Емчето е сложила перли, цветя, пеперуди и разни красоти та отнема време да отпори всичко. Този път се сеща и маха и нацапотения надпис да не стане пак нещо да прозира. Сега само й остава да върне всичките ония красоти обратно. Може би нямаше да е зле да си беше направила една снимка преди това, защото сега изобщо не помни кое как беше. Ами сега? Ще го кара по памет, разбира се! Хубаво де ама по памет някак успява да размести нещата и сега има една ужасна празнина в онзи ъгъл, която вади на Емчето очите. Нищо, Емчето е подготвена и изравя пет кутии джунджурии докато да намери едни много хубави кендита точно в този приятен нюанс на розовото, точно две, колкото й трябват. Супер! Само трябва да ги подпъхне и да ги залепи и и е готова. И в този миг Емчето успява да накапе силикон на етикета... и хайде разпаряй на ново всичко, принтирай нов етикет, лепи го, реди, лепи... Обаче на кендита отпаянето не им понася и те вече са съсипани, а други като тях няма. Рови, мъчи ги, рови, мъчи ги, но така и не се появяват розови кендита. Нищо Емчето се сеща, че може да спаси две половини от онези кендита, то толкова й трябва. Резва ги през средата, лепи, струва, наглася ги накрая.
И с това нашата сага приключва. Часът е 7 сутринта, още е тъмно. Емчето доволна слага рецептурника в една обикновена хартиена торбичка. Няма сили да прави хубава опаковка. Ляга си за половин часова дрямка, защото после трябва да излиза по задачи. А я чакат и поръчки...
А ето го и него - изстрадалия рецептурник :)
Ето тук може да видите как си седи сам изправен, за да е по-удобно да се четат рецептите. Това е и прословутия разделител, който не можах да вкарам в Зутера, заради малкото етикетче горе в дясно. Ако се вгледате от близо може да видите как е леко огънато, след като го разпарях с макетния нож.
Весело изкарване на новата година
Гуш
Ем
.png)
