Високо в небето!

В къщи е голяма лудница - изнасяхме до скоро свекървата! Много се радвам, че вече сме си сами, въпреки че работата ми се увеличи. А за капак на цялата патаклама всичките ми крафтърски неща са в едни кашони и в момента просто няма къде да работя. До скоро нямахме дори компютър, защото заради местенето трябваше да разместим и кабелите на нета.
Цял месец аз не пипвам картички да правя, дори не поглеждам към кътчето си, защото знам, че там е такъв хаос, че просто няма смисъл да се потапям в него. Да, ама месецът си мина и си замина и ето, че пак дойдоха предизвикателства и трябваше да направя нещо, просто нямаше как.
Хванах се аз да ровя, то имах чувството, че по-зле става! Нищо не намирам, за нищо не ми иде идея и просто се отчаях. Това беше точно седмицата, в която Рали беше отпуска и си седя самичка в магазина и се чудя какво да правя и вече съм на една крачка от това да се извиня, че не съм имала възможност да направя вдъхновяваща картичка. И както си седя аз в моята си безизходица влиза една приятелка. Бях й обещала един ден да й покажа как се правят моите чекмедженца. Аз естествено веднага й показах как става, тя прилежно си записа мерките и всичко и беше толкова щастлива. За благодарност ми донесе печатите, които си беше взела началото на седмицата - от новата серия на My Mind's Eye. И като ми дойде вдъхновението - хванах и почнах да печатам!
и ето какво се получи...

Чекмеджета

От много дълго време са каня да направя тези чекмедженца. Естествено, времето никога не ми стига! Все се канех да направя и все нещо по-спешно излизаше на преден план.
Но ето, че дойде време да заминем за Берлин и на мен ми хрумна, че ще е чудесно малко подаръче, за трите ни домакини. И ето, че се хванах и направих едно пробно чекмедженце. Оказа се по-лесно от колкото очаквах! И на бърза ръка направих още три, а след това още две, за едни две рожденички, на които също се чудех какво да подаря.

Покани за рожден ден

Толкова много покани направи тази година, че като се замислих направо ми стана чудно, кога двете с Рали сме смогнали с толкова много работа. Правила съм покани за сватби, за нов дом, за кръщене, за детски рожден ден... край нямат. И сега като дойде моя ден ден, просто нямаше как да не направя нещо наистина специално за покана. И естествено се залових и измислих най-завъртяното нещо възможно. Първото правило на поканите е, че те трябва да са ефекти, но лесни за изработка. Защо ли някак винаги заобикалям точно първото правило. Направих първата за моста и толкова ми хареса, толкова красиво стана, че просто нямаше как и останалите да не са като нея. Но всяка покана ми отнема около час и половина работа. А аз направих общо 15! Дори не знам кога смогнах да ги сътворя, някъде в промеждутъкът между другите задачи.
Правих поканите на групички от по няколко и успях да снимам само първите три.



От известно време се сдобих с това сладко малко лисиче на Hero Arts и не се сдържах и него да сложа на поканата и то като централен елемент.







Много ми харесва начина на сгъване на този тип картички, като си ги сложиш на рафта и седят толкова красиво. Всички бяха много доволни им много им се зарадваха. А едната девойка даже каза, че си я сложила на почетно място пред телевизора, защото била като произведение на изкуството. Е, чак толкова високо не бих оценила картичката, но пък определено е много интересна и симпатична покана ;)

Пожелавам ви успешен старт на седмицата и много хубави емоции
Ем

С дъх на старинно

Много обичам състарени картички! Всички техники за състаряване са ми така мили на душата! Не знам защо, може би защото много се възхищавам на Тим Холц, от време на време ми се приисква да направя нещо старинно и красиво. И сега, когато ми се предостави и подходящ случай, предизвикателството, което ни зададе Рали, веднага се заех. Извадих от шкафа с консумативи всичко, що беше старинно или се използваше за състаряване. И там на дъното намерих UTЕЕ-то (Ultra Thick Embossing Enamel). Ако не сте чували за това животно до сега, то е доста близко до ембосинг пудрата, но както името подсказва е доста по-дебело. С него се правят покрития тип стъкло. То буквално се напластява, докато не придобие дебеличък и стъклен вид. Аз до сега не бях работила с такова нещо, но пък всички ми разправяха колко хубаво се получавало и как било чудесно. А още повече ме грабна опцията с чупенето. Когато се наслой, докато е още не е изстинало напълно може да се буквално начупи и да заприлича като пукнато стъкло. Та реших да пробвам да си състаря елементите по този начин. Хванах и изгледах няколко клипчета по темата и после цяла нощ си играх. Не е толкова лесно, както го показват, но пък като му хванеш цаката ефектът е уникален! Сега разбирам защо го слагат в такива големи буркани, то просто нямам насищане! Толкова хубаво станах и така хубаво се начупиха, направо не можах да повярвам.
Та ето как се пристрастих към нещо ново и усещам как честичко ще го използвам за напред.

Маска

Идеята за тази маска ми дойде толкова спонтанно, че даже е учудващо за мен. Аз обикновено дълго обмислям и обработвам наум една идея, преди да я претворя на живо. А най-хубавото беше, че тя се получи даже по-добре от колкото очаквах!
До сега не бях правила маски, може би защото никога не ми се е налагало, но сега така се забавлявах, даже я изпробвах и след като всички я одобриха аз мисля, че за тази година няма да си мисля костюм за Хелоуин ;)

А тук съм я снимала заедно с прекрасните си нови обици. Тези Рали специално ми ги направи, след като аз се влюбих в един чифт, който тя направи за проба, как ще седят кристалчетата на Сваровски претворени на обици. Толкова ми харесаха тези кристалчета Сваровски, така бляскаха, че просто веднага казах "Искам и за такива обици!". А тя каквато си е добричка, веднага ми измайстори един чифт.

Розово парфе

Аз винаги съм била фен на синьото, особено небесно синьото, любимият ми цвят. Но все по-често се осъзнавам, че права картички без да слагам и грам синьо, което считам за мое лично постижение.
И ето сега дена такава картичка, на пълната противоположност на синьото - изцяло розова, с розов картон върху розов картон и розови цветенца и върху тях розови камъчета! Но пък стана толкова сладурска, че направо е като украса на изискан десерт :)

Рози от дантела

Ето че пак се заринах в работа и учене и пак не остана време за блога. Не че не правя картички, винаги намирам време за хобито, то ме успокоява, не че не ги снимам, просто винаги когато се стигне до публикуването изкачат куп други неща и публикуването в блога отива на заден план. И все си повтарям, че това е моментно и като имам повече време ще пиша. Лошото е, че повече време рядко имам и напоследък става още по-малко. Защото вместо да отмятам задачи си създавам нови... Явно съм си просто такава.
Но въпреки, че не пиша напоследък все по-често експериментирам в картичките си и пробвам разни нови неща. Едно от тези нови неща бяха именно дантелените рози. Гледам ги от много време насам и все ми е мерак да пробвам да направя една, защото изглеждат толкова стилно и нежно. И ето, че възможността сама се представи във формата на предизвикателството, което Гери ни отправи тази седмица.
Естествено, както винаги аз всичко правя в последния момент, въпреки че си бях намислила тези цветя от седмици. Но така се получи, че ме завъртяха лекциите и работата и всичко и изведнъж стана време да си покажем картичките, а моята естествено не е готова... Което се оказа по-лошо, нямах и подходяща дантела. Та в последния момент Рали ми намери едно парче бяла дантела.
И седя си аз с бялата дантела и си я гледам и нещо не ми харесва. Не че бялото е лош цвят, просто в този конкретен случай нещо не ме грабна. Вече минава полунощ и аз още нито съм готова с картичката, нито поне съм си легнала да се наспя пък на сутринта бодра бодра да я довърша. И тогава ми хрумна да оцветя дантелата с дистрес мастило. Някъде бях гледала клипче как Тим боядисва панделки и дантели с дистрес и реших и аз да пробвам. Извадих си Счупения порцелан и като почнах да я мажа тази дантела... Цялата ми работна дъска стана синя, ръцете ми до китки бяха толкова сини, че направо чернееха, но аз бях толкова щастлива. Толкова хубаво се получи тази дантела! Дори за не очаквах да стане толкова добре и така хубаво да се оцвети. После естествено сън не ме хвана докато не направих и цветята, а те се оказаха много лесни за изработка.
И ето как се роди тази картичка...