вторник, 6 юли 2010 г.

Честит рожден ден!

Честит рожден ден, Силве! Вярно с една малка патеричка, но какво да се прави, така се стекоха обстоятелствата.
Пожелавам ти да си все така усмихната и винаги щастлива! Нека живота да ти поднася все приятни изненади, нека винаги си заобиколена от хората, които те обичат и нека творческият ти плам никога не загасне!
Тази картичка е специално за теб!



събота, 3 юли 2010 г.

Всичко в синьо!


Знам си аз, че няма мърдане то синьото. Просто беше въпрос на време да направя блога си син, защото това е любимият ми цвят! Дори фотоапарата ми е син, значи правете си сметка ;)

Сега по случай синичкия вид на блога реших да пусна една розова картичка, за да не ви дойде прекалено много синьото :)


петък, 2 юли 2010 г.

Една бърза поръчка

Днес, докато бях на работа, моята колежка се сети в последния момент, че всъщност тя утре е на кръщене и ще й трябва картичка. Тя за това кръщене се готви от сума ти време, просто за картичка изобщо се не сеща. И днес внезапно си спомнила, че моята готварска книжка много й била харесала и искала нещо подобно. Няма да ви разправям какво шоу беше, докато успея да нагодя нещо с подръчни материали! Лошото беше, че тя от работа директно заминаваше и нямаше как се прибера и да я снимам на по-подходяща светлина. Нищо, с новия фотоапарат и така снимките са много добри.

И така, ето какво се получи, дано ви хареса!











сряда, 30 юни 2010 г.

Моето порт-фолио



Имам си нов фотоапарат! Моят мъж ми го подари по случай завършването на годината. Не мога да ви опиша колко му се радвам! От толкова време исках фотоапарат, че сега като го получих не знам кое по-напред да снимам. Но реших, че най-добре ще е да започна с виновникът за този прекрасен подарък, а именно моето порт-фолио. След като го работих близо половин година, то стана истински шедьовър и накрая моята професорка просто си глътна азбуката и заяви, че няма просто какво да ме пита, защото всичко е идеално. Най-вероятно есента ще ми уреди да го говоря пред публика на един семинар. Но ще видим, до тогава има много време!
А ето го и него - 3 кила хартия в прекрасна синя опаковка, заедно с гордата авторка!




Ето на тази снимка се вижда колко е дебело всъщност и как съм го аранжирала с различни цветни картички, за да е по-пригледно и по-лесно за представяне.



Специално писмо


Това е една картичка, която се вдъхнових да направя зареди печата. Много ми хареса, не само защото е с коте, а защото ни напомня за едно много старо изкуство, а именно писането на писма. В днешно време хората сякаш са забравили това. Вярно пишем си лични съобщения и по електронната поща, но хартиеното писмо носи един особено заряд, една такава емоция. Просто не може да се сравни с електронното писмо. Защото когато вземеш писмото в ръце, когато го отвориш и видиш писмото, когато го прочетеш, а после го прибереш някъде на някое специално местенце, то за теб има много по-голяма стойност от всяко електронно писмо. Аз все още пиша писма и ги пращам по пощата. Вярно, не всички пристигат, но знам, че тези които са стигнали до получателя си са били дълбоко оценени. За това, когато имате време, защо да не седнете и да не напишете едно истинско писмо за някой скъп за вас човек?


петък, 25 юни 2010 г.

Някъде там в планината...


Ето че и на мен ми остана малко свободно време. Не съм писала тук от толкова дълго, че чак ме е срам! Но какво да се прави, когато човек е в сесия и гони стипендия свободното време се оказва лукс, които не можеш да си позволиш.
Но ето, че си взех изпита! И то със 6! Ама как не?! Аз в най-скоро време ще направя снимка на огромното порт-фолио, което си е просто един шедьовър, за да видите с какво се занимавах толкова много време.
Но сега е време за почивка и то заслужена! Именно защото само почивката ми е в главата тази седмица предизвикателството в Картичкофуриите е точно с такава тема. И аз естествено направих картичка, която представлява моето лято. А то ще е почивка в едно прекрасно балканско градче - Клисура, където моят мъж има вила. Това е едно наистина прекрасно място, спокойно, някак отдалечено от всички проблеми и нерви на големия град. От всякъде те заобикаля едно спокойствие, една тишина, една неподправена красота! Вече нямам търпени е да замина, но ми остава още време до тогава.
За сега ви оставям да се любувате на моето творение вдъхновено от Клисура, а пък живот и здраве като се върна от там ще кача и много снимки!


неделя, 23 май 2010 г.

Моят дом!

Тази седмица Рали измисли толкова хубава тема, че на мен ми дойде великото вдъхновение и ето какво се получи. Направо се влюбих в тази картичка, и да знам колко егоцентрично звучи това, но просто не мога да се сдържа да не се похваля като направя нещо такова.
Още в момента, в който Рали ни каза каква ще е темата и веднага ми щукна идеята за тази картичка. Просто защото винаги съм чувствала дома там, където са хората, които обичам. Естествено в първоначалните си форми тя изглуждаше доста по-различно. Винаги става така - представям си нещо, а когато тръгна да го правя то става коренно различно и се запазва само основният щрих на идеята. Е, това е нормално, защото като почна да комбинирам разни картони и цветове, които във въображението ми са изглуждали страхотно, на практика не седят чааак толкова чудесно и сменяма ли сменям докато не намеря подходящата комбинация.
В последния момент се сетих и за тази песен и сложих два куплета от нея, за да стане усещането още по-хубаво!

Това само показва, че като имаш подходящо вдъхновение стават прекрасни неща! Дано и на вас да ви хареса моето творение.