Една безкрайна приказка...

Първият път, когато правих безкрайна картичка много се измъчих, докато я докарам да се сгъва правилно и добре да я залепя. Останаха ми 3-4 основички, които все нещо дребно ме дразнеше в тях. Така и не се хванах да ги използвам, просто защото така и не се хванах пак да правя безкрайна картичка. Сега обаче, ми поръчаха специално, такава картичка за сватба. Много били впечатлени от сгъвката и искали точно такава да е картичката, която да подарят. Та хванах се аз и изрових тези основи, веднага си харесах една. Тя още от самото начало си стана чудесна, първата, която ми се получи добре, но в последния момент реших, че няма да правя картичка в този син цвят и направих още една в кафяво. Та ето сега тази готова основичка ми свърши чудесна работа! Само трябваше да украся панелите и да измисля концепцията.
Мисля, че се получи като една приказка!

Моят любим печат

Моят любим печат за пръв път вижда бял свят на картичка!
Това е един печат на Тим Холц в характерния за него стил на колажа. Не е много голям, но когато човек се вгледа вижда толкова много детайли, толкова пластове и пластове картини, че е просто запленяващо! Веднага като го видях се влюбих в него! Взех си го преди доста време и даже водих няколко работилнички с него, но все не стигах до там да направя завършена картичка. Истината е, че толкова си го обичам и толкова си го ценя, че исках картичката, която направя с него да е просто прекрасна и идеална! А време за това все не оставаше. И ето сега, като ми дойде реда да задавам предизвикателството в Двете елши, реших защо да не е с любим печат?! И понеже го бях измислила още преди седмици реших, че имам мноооооооого време за творене. И познайте как пак стоях до ранните часове на миналата вечер и накрая прекарах цялата сутрин в лепене на перли, за да я свърша навреме! Истината е, че много се заиграх с тази картичка! Първо с фончето, което така и не намерих време да снимам хубаво, за да си личи, както всъщност съм добавила. Защото на самата дизайнерска хартия първо отпечатах с безцветно мастило един фонов печат със старинно писмо, а после минах цялото листче с бели перфектни перли. На светлина текстът на писмото сякаш блести в перлено! Много е красиво. После почнах да работя по централното изображение. Отпечатах печата с дистрес и естествено нямаше да го оставя с бял фон, а взех три цвята дистрес мастило и направих блендата на фона. За тези от вас, които не са работили с дистрес мастила искам да кажа, че те водят до тежка формя пристрастяване! Накрая вече на всичко слагаш дистрес! И един перфектен пример за това е моето цвете. То тръгна от един метър обикновена бяла дантела. Поиграх си доста докато оцветя цялата дантела и от двете страни и то с два цвята, за да е по-интересно. Сега като си го гледам си мисля, че можеше да сложа още малко розово, но ще си запазя тази мисъл за следващия път.
И така вече с тези готови елементи си мислех, че картичката е завършена, но нещо ми липсваше. За това седнах тази сутрин и си играх да лепя една по една ситните перлички на изображението.
и ето какво се получи накрая!

Стиймпънк

Тази седмица предизвикателството в блога на Двете елши е стиймпънк. Един много интересен стил в изкуството и литературата, който намери път и в правенето на картички.
Аз веднага ще си призная, че ми беше много трудно да измисля картичка и както винаги работих с последния възможен момент. Но пък много се забавлявах докато смесвах дистресите и изпипвах всеки отделен елементи, за да се получи ефект "стара мед". Специално изтърках част от ембосинг пудрата за фончето отзад, за да изглежда по-старинно. Накрая за десерт дори състарих крайчетата на хартията с централното изображение, нещо което си мислех че никога няма да почна да правя!

Високо в небето!

В къщи е голяма лудница - изнасяхме до скоро свекървата! Много се радвам, че вече сме си сами, въпреки че работата ми се увеличи. А за капак на цялата патаклама всичките ми крафтърски неща са в едни кашони и в момента просто няма къде да работя. До скоро нямахме дори компютър, защото заради местенето трябваше да разместим и кабелите на нета.
Цял месец аз не пипвам картички да правя, дори не поглеждам към кътчето си, защото знам, че там е такъв хаос, че просто няма смисъл да се потапям в него. Да, ама месецът си мина и си замина и ето, че пак дойдоха предизвикателства и трябваше да направя нещо, просто нямаше как.
Хванах се аз да ровя, то имах чувството, че по-зле става! Нищо не намирам, за нищо не ми иде идея и просто се отчаях. Това беше точно седмицата, в която Рали беше отпуска и си седя самичка в магазина и се чудя какво да правя и вече съм на една крачка от това да се извиня, че не съм имала възможност да направя вдъхновяваща картичка. И както си седя аз в моята си безизходица влиза една приятелка. Бях й обещала един ден да й покажа как се правят моите чекмедженца. Аз естествено веднага й показах как става, тя прилежно си записа мерките и всичко и беше толкова щастлива. За благодарност ми донесе печатите, които си беше взела началото на седмицата - от новата серия на My Mind's Eye. И като ми дойде вдъхновението - хванах и почнах да печатам!
и ето какво се получи...

Чекмеджета

От много дълго време са каня да направя тези чекмедженца. Естествено, времето никога не ми стига! Все се канех да направя и все нещо по-спешно излизаше на преден план.
Но ето, че дойде време да заминем за Берлин и на мен ми хрумна, че ще е чудесно малко подаръче, за трите ни домакини. И ето, че се хванах и направих едно пробно чекмедженце. Оказа се по-лесно от колкото очаквах! И на бърза ръка направих още три, а след това още две, за едни две рожденички, на които също се чудех какво да подаря.

Покани за рожден ден

Толкова много покани направи тази година, че като се замислих направо ми стана чудно, кога двете с Рали сме смогнали с толкова много работа. Правила съм покани за сватби, за нов дом, за кръщене, за детски рожден ден... край нямат. И сега като дойде моя ден ден, просто нямаше как да не направя нещо наистина специално за покана. И естествено се залових и измислих най-завъртяното нещо възможно. Първото правило на поканите е, че те трябва да са ефекти, но лесни за изработка. Защо ли някак винаги заобикалям точно първото правило. Направих първата за моста и толкова ми хареса, толкова красиво стана, че просто нямаше как и останалите да не са като нея. Но всяка покана ми отнема около час и половина работа. А аз направих общо 15! Дори не знам кога смогнах да ги сътворя, някъде в промеждутъкът между другите задачи.
Правих поканите на групички от по няколко и успях да снимам само първите три.



От известно време се сдобих с това сладко малко лисиче на Hero Arts и не се сдържах и него да сложа на поканата и то като централен елемент.







Много ми харесва начина на сгъване на този тип картички, като си ги сложиш на рафта и седят толкова красиво. Всички бяха много доволни им много им се зарадваха. А едната девойка даже каза, че си я сложила на почетно място пред телевизора, защото била като произведение на изкуството. Е, чак толкова високо не бих оценила картичката, но пък определено е много интересна и симпатична покана ;)

Пожелавам ви успешен старт на седмицата и много хубави емоции
Ем

С дъх на старинно

Много обичам състарени картички! Всички техники за състаряване са ми така мили на душата! Не знам защо, може би защото много се възхищавам на Тим Холц, от време на време ми се приисква да направя нещо старинно и красиво. И сега, когато ми се предостави и подходящ случай, предизвикателството, което ни зададе Рали, веднага се заех. Извадих от шкафа с консумативи всичко, що беше старинно или се използваше за състаряване. И там на дъното намерих UTЕЕ-то (Ultra Thick Embossing Enamel). Ако не сте чували за това животно до сега, то е доста близко до ембосинг пудрата, но както името подсказва е доста по-дебело. С него се правят покрития тип стъкло. То буквално се напластява, докато не придобие дебеличък и стъклен вид. Аз до сега не бях работила с такова нещо, но пък всички ми разправяха колко хубаво се получавало и как било чудесно. А още повече ме грабна опцията с чупенето. Когато се наслой, докато е още не е изстинало напълно може да се буквално начупи и да заприлича като пукнато стъкло. Та реших да пробвам да си състаря елементите по този начин. Хванах и изгледах няколко клипчета по темата и после цяла нощ си играх. Не е толкова лесно, както го показват, но пък като му хванеш цаката ефектът е уникален! Сега разбирам защо го слагат в такива големи буркани, то просто нямам насищане! Толкова хубаво станах и така хубаво се начупиха, направо не можах да повярвам.
Та ето как се пристрастих към нещо ново и усещам как честичко ще го използвам за напред.