Къде е котето?!

Все по-често и по-често се усещам че правя скрапбук странички. Много приятно и забавно хоби, което намира приложение на всичките ми стари снимки. Тази снимка, естествено идва със своята история. Тя е вече на 4 години, но ми се струва, че беше вчера... Беше точно преди да заминем за Гърция. Автобуса ни беше толкова рано сутринта и Милена, приятелката с която щяхме да ходим, предложи да преспя у тях и направо баща й да ни закара до автогарата. По това време Милена беше горда собственичка на три котки, два папагала, две финки, едно морско свинче и един хамстер. Най-старият й котарак беше един такъв общителен ленивец, много ми напомняше на Гарфилд, защото винаги мислеше за храна и уж го гледаш, че се е размазал и спи на слънце, но само да скръцне вратата на кухнята и той вече се е намърдал там и се оглежда за нещо вкусничко. Другите две котки бяха много срамежливи и никога не излизаха. Особено Ева, която изпадаше в пълна паника при вида на чужд човек и се свираше в най-отдалечената и най-тясна дупчица.
Въпросната вечер ни инструктираха да си легнем рано, за да можем да станем по-лесно. И ние понеже и двете с Милена сме такива "ранни птици" останахме да си говорим до след два. По някое време се появи Ева. Аз от начало си мислех, че като ме види ще избяга, но тя ме изгледа известно време, прецени явно, че не съм опасна и дойде да си легне при нас. Ние си продължихме да си говорим, без да я закачаме и в един момент тя най-ненадейно дойде и започна да ми се подмазва да я галя. Аз естествено никога не отказвам на сладко коте, така че моменталически ми се лепна. Дори ми даде да я взема на ръце. И понеже това беше голямо чудо, аз реших да я снимам, докато ми е паднала, защото иначе надали щеше да ми се отдаде такава възможност.
Та ето как се сдобих с тази сладка снимка на Ева. И тази година, когато се запалих повече по скрапбукинга, направих тази страничка специално за семейството на Миленка за Коледа. Те всички толкова се зарадваха, че са я сложили във витрината в хола, та всички да я гледат.



Весел и усмихнат уикенд на всички!

Pay It Forward 2012

И накрая нека и аз се включа все пак! Тези дни имам толкова много задачи и съм толкова изморена, че нямам време и изобщо не стигам до блога. Надяваме се, че като ми попремине сесията ще съм по-свободна, но сега като програмирам по цяла нощ ми се иска да не припарвам компютър дори на 5 метра разстояние! Но просто нямаше как да пропусна тази игра, винаги ме е радвала толкова много и толкова се забавлявам! Мисля, че е чудесна инициатива и определено трябва да бъде подкрепяна. Така че ужасно се зарадвах, когато успях да се запиша при Valchen и с голямо нетърпение ще си очаквам подаръчето!




Правилата си ги знаете, няма какво да ви ги обяснявам пак.
С нетърпение очаквам да пишете!

Прегръдки
Ем

Нова страст!

От много време си майсторя скрапбук странички, но така и не завършвах нищо и винаги ги оставях някъде в забрава. Сега, малко преди работичничката, която имахме на тази тема, седнах сериозно да работя с идеята да довърша поне едни проект. Така се заплених, че не спрях докато не завърших тази страничка! Някак стана на един дъх! После няколко дни правих още една, която ще ви покажа много скоро, а сега работа и по трета. Май тежко се зарибих, защото сега съм се запасила с големи листа картон и съм си взела то фотото куп снимки, за да работя по тях. Все си мислех, че това не е за мен, че ще ми е скучно, че няма да ми се получават добре, че трябва много да ги претрепвам, за да станат хубави (а това винаги ме е дразнело, не обичам претрупаните проекти). Сега обаче толкова се ентусиазирах! Още повече пък вчера, когато дадох страничката на човека, за който беше предназначена. Това е една моя приятелка то гимназията. Тя скоро ще замине за Франция и е възможно повече да не се върне в България. Много ще ми липсва и за това реших, че ще се зарадва да има нещо от мен специално направено, за да си спомня за приятелите си тук. Тя толкова се зарадва и толкова го хареса! Каза, че веднага ще си го сложи на стената над леглото. и на мен ми стана едно такова миличко... хем ми е тъжно, че заминава, хем много се радвам за нея, защото това е голяма възможност.
Но стига съм се отплесвала в емоции, че пак ще си легна в 5 сутринта... Само едно ще кажа, очаквайте скоро още скрапбук странички ;)


Лека вечер от мен
Ем

Едно закъсняло писмо...

Често да си призная вече бях забравила за размяната на Картичкофуриите за 1-ви октомври. аз моята картичка си я изпратих още края на септември и с изпълнено чувство за дълг забравих изцяло, че и аз трябва да получа картичка. Толкова приятно се изненадах, когато миналата седмица получих тази прекрасна картичка, заедно с цял куп страхотни подаръчета! В първия момент дори не можах да разбера какво е това, когато нашият пощальон ми връчи колета. И като го отворих направо ахнах! Не само, че получих една прекрасна картичка, но към нея и цяла торбичка с панделки, а всички знаем каква слабост са ми те, плюс една кутийка с бонбони! Дани толкова се беше постарала, че миста стана ужасно миличко! Много ти благодаря, мила, за прекрасната изненада и чудесното настроение, с което ме зареди!

Halloween

Здравейте, мили дами!
Днес ще ви покажа един проект - комплект, за тазседмичното предизвикателство на Двете елши в Картичкофуриите, което ни беше зададено то Злати.
Много обичам Halloween! Атмосферата, цветовете, костюмите, тиквите... всичко това ми се струва толкова интересно и толкова запленително! Много ми е жал, че тук все още нямаме навика да подаряваме картички за този празник. Може би защото все още не го чувстваме като наш или просто, защото не сме свикнали да подаряваме картички за празници освен за Коледа. Много съжалявам и че тази година успях да направя само тези двете картички за Halloween. От много проекти не ми остава време за много творене.
Тези двете сладурчета ми отнеха доста часове, докато им докарам фончетата, защото реших, че този път ще си правя сама дизайнерските хартии. и ето като се получи от един лист бял картон, един фонов печат, бяла ембосинг пудра и три цвята дистрес мастило.




Приятно изкарване на последния почивен ден и до скоро
Ем

Златна есен

Много обичам есента! Толкова красив сезон, наситен с толкова хубави цветове и картини... Сега, в забързаното ми ежедневие не ми остава време да седна и да се полюбувам на красотата около мен. В последно време съм се вглъбила в ремонти, изолации и какво ли още не. Вече дори не ми остава време да творя толкова много като преди, нито пък силите и желанието, които изисква това хоби. Всичките ми материали отново са събрани на дена планина в хола и очакват деня, в който ще им бъде намерено подходящо място. Работната ми маса е затрупана с документи и хартии, а пък единственият стол в момента приютява голяма част от гардероба ни...
Това е сега, преди няколко седмици не беше така и тогава седях и работех по цяла нощ над масата и всички печати и хартийки пръснати около мен. Тогава сътворих и тази картичка. Тя е за един много специален човек - моята най-стара приятелка (и нямам предвид на години). С Ивето сме приятелки още от началното училище, когато бяхме в един клас и аз й помагах по английски, а тя на мен по география. Винаги сме си помагали и винаги сме били готови да направим всичко една за друга. Когато тя имаше тежък период преди няколко години аз всяка вечер ходех у тях. Стоях с часове наред, просто да си говорим, за да има компания и да не е сама. После, когато започна тежките изпити по органична химия аз винаги бях на среща да помагам със сложните задачи. А сега в този "интересен" период Ивето е на среща да ми помага. Идваше и ми носеше на крака разни задачки, които трябваше да свърша, а нямах време. Разкарвах я три пъти до Красно село, за да ми вземе едни документи за НОЙ. Веднъж даже ми донесе готвено ядене, да не съм се била мъчела тепърва да готвя. И след всичко това аз реших, че просто няма как и трябва да й направя една благодарствена картичка. И ето я и нея! С любимият ми фонов печат и страхотен есенен привкус. Днес й я дадох, 5 минути преди да замина за работа (тя дойде, за да има човек в нас, ако майсторите подранят, а милото още не се е върнал от нощна смяна). Тя толкова й се зарадва, сякаш беше златна! А не е нищо особено, но е правена с много любов!

Някога на Запад

Дори не знам как ми дойде това предизвикателство. Просто ми хрумна, че би било много интересно. Сега като гледам май съм го измислила прекалено сложно, което изобщо не ми беше целта. Дори не съм очаквала, че ще е толкова сложно, защото всеки може да докара този стил без много да се старае с малко канапче и една шапка или пък ботуши с шпори. Да си призная малко се натъжих, защото лично аз много се забавлявах и с голямо удоволствие си майсторих картичката за предизвикателството и сега като гледам колко малко хора са се включили ми става мъчничко.
Както и да е...
Какво да ви разкажа за тази картичка?! Идеята тръгна от шкафчето. Исках много да направя такова, защото съм виждала на разни места и много ме впечатляваше. Разбира се, трябваше да си намеря и шапка. Но никъде не успях да видя нещо, което да ми хареса достатъчно, за това реших да се заема сама. Свалих едно обикновено моделче шапка от нета, поиграх си на фотошоп, за да изглежда повече като за момиче и си я принтирах. Разбира се, все още ми изглеждаше постно, за това обших краищата с черен конец и сложих черна панделка в добавка. С костюмчето също малко се измъчих, главно защото панделката, която използвах, за да го направя се бридеше ужасно и половината трябваше да я хвърля. Е, няма как, изкуството изисква жертви ;)
Дано да ви хареса!





Лека вечер от мен и до скоро
Ем