Моето порт-фолио

Имам си нов фотоапарат! Моят мъж ми го подари по случай завършването на годината. Не мога да ви опиша колко му се радвам! От толкова време исках фотоапарат, че сега като го получих не знам кое по-напред да снимам. Но реших, че най-добре ще е да започна с виновникът за този прекрасен подарък, а именно моето порт-фолио. След като го работих близо половин година, то стана истински шедьовър и накрая моята професорка просто си глътна азбуката и заяви, че няма просто какво да ме пита, защото всичко е идеално. Най-вероятно есента ще ми уреди да го говоря пред публика на един семинар. Но ще видим, до тогава има много време!

А ето го и него - 3 кила хартия в прекрасна синя опаковка, заедно с гордата авторка!

Ето на тази снимка се вижда колко е дебело всъщност и как съм го аранжирала с различни цветни картички, за да е по-пригледно и по-лесно за представяне.

Специално писмо

Това е една картичка, която се вдъхнових да направя зареди печата. Много ми хареса, не само защото е с коте, а защото ни напомня за едно много старо изкуство, а именно писането на писма. В днешно време хората сякаш са забравили това. Вярно пишем си лични съобщения и по електронната поща, но хартиеното писмо носи един особено заряд, една такава емоция. Просто не може да се сравни с електронното писмо. Защото когато вземеш писмото в ръце, когато го отвориш и видиш писмото, когато го прочетеш, а после го прибереш някъде на някое специално местенце, то за теб има много по-голяма стойност от всяко електронно писмо. Аз все още пиша писма и ги пращам по пощата. Вярно, не всички пристигат, но знам, че тези които са стигнали до получателя си са били дълбоко оценени. За това, когато имате време, защо да не седнете и да не напишете едно истинско писмо за някой скъп за вас човек?

Някъде там в планината...

Ето че и на мен ми остана малко свободно време. Не съм писала тук от толкова дълго, че чак ме е срам! Но какво да се прави, когато човек е в сесия и гони стипендия свободното време се оказва лукс, които не можеш да си позволиш.

Но ето, че си взех изпита! И то със 6! Ама как не?! Аз в най-скоро време ще направя снимка на огромното порт-фолио, което си е просто един шедьовър, за да видите с какво се занимавах толкова много време.

Но сега е време за почивка и то заслужена! Именно защото само почивката ми е в главата тази седмица предизвикателството в Картичкофуриите е точно с такава тема. И аз естествено направих картичка, която представлява моето лято. А то ще е почивка в едно прекрасно балканско градче - Клисура, където моят мъж има вила. Това е едно наистина прекрасно място, спокойно, някак отдалечено от всички проблеми и нерви на големия град. От всякъде те заобикаля едно спокойствие, една тишина, една неподправена красота! Вече нямам търпени е да замина, но ми остава още време до тогава.

За сега ви оставям да се любувате на моето творение вдъхновено от Клисура, а пък живот и здраве като се върна от там ще кача и много снимки!

Моят дом!

Тази седмица Рали измисли толкова хубава тема, че на мен ми дойде великото вдъхновение и ето какво се получи. Направо се влюбих в тази картичка, и да знам колко егоцентрично звучи това, но просто не мога да се сдържа да не се похваля като направя нещо такова.

Още в момента, в който Рали ни каза каква ще е темата и веднага ми щукна идеята за тази картичка. Просто защото винаги съм чувствала дома там, където са хората, които обичам. Естествено в първоначалните си форми тя изглуждаше доста по-различно. Винаги става така - представям си нещо, а когато тръгна да го правя то става коренно различно и се запазва само основният щрих на идеята. Е, това е нормално, защото като почна да комбинирам разни картони и цветове, които във въображението ми са изглуждали страхотно, на практика не седят чааак толкова чудесно и сменяма ли сменям докато не намеря подходящата комбинация.

В последния момент се сетих и за тази песен и сложих два куплета от нея, за да стане усещането още по-хубаво!

Chayanne & Vanessa Williams - You Are My Home

Това само показва, че като имаш подходящо вдъхновение стават прекрасни неща! Дано и на вас да ви хареса моето творение.

Бебешко шише

Не, това не е биберон, а бутилка с вино. Само че не е за бебето, а за родителите му. Ще си кажете, че е малко странно, но нека обясня.

Цялата работа е такава. В шопския край има един такъв обичай, според който тъстът и тъщата или свекърът и свекървата (в днешните модерни времена тази роля понякога се изземва от кумовете по желание) подаряват на младоженците три опаковани бутилки вино. Едната е опакована в златно, другата - в сребърно, а третата в розово и синьо. И както се досещате първата се товаря на сребърната сватба, втората - на златната, а последната - когато се роди първото детенце.

Аз съм правила доста такива шишета и все по тройки, но този път реших да направя само една, вдъхновена то предизвикателството, което ни отправи Гери в "Двете елши". Освен това при нас празните бутилки вино са голям кът. Нито аз, нито мъж ми, нито моята бъдеща свекърва пием и те си остават пълни да залежават по шкафовете. Та едвам успях да изнамеря тази, за да я опаковам.

Доста си поиграх с панделката, но мисля че се получи много добре.

Официално спирам с наградите!

Много съм поласкана и ужасно се трогнах от всяка една награда, която получих. Много благодаря на хората, които решиха, да ме удостоят с подобна чест. За мен наистина значи много, че сте отделили то времето си да посетите моя блог, да оцените моите творения и моя труд и то позитивно. Аз обикновено нямам много време и рядко пускам постове и коментари (този уикенд беше изключение), но винаги се стремя да покажа най-доброто от себе си, с надеждата че ще внеса малко повече красота във всекидневието на всеки, решил да посети моето кътче за творчество.

Но колкото и да се радвам на всяка една наградка ще трябва да скъсам веригата. Не мисля че има смисъл само да подмятам разни награди като топки за тенис. В моите очи всеки, който показва творчеството си тук заслужава награда. Защото аз вярвам, че няма лошо творчество - има неразбран гении. И в тази връзка ми се струва безсмислено да изброявам още и още хора, като накрая просто трябва да кажа - всички!

Надявам се, че не ми се сърдите и разбирате защо реших да направя това.

Нещо мъничко за "Двете елши"

Все се каня да ги публикувам тези тефтерчета и все не ми стига времето. Просто много ни затрупаха на работа и на лекции. И с тази голяма презентация, която представих вчера, дори сън не съм видяла...

Но ето че, дойде и деня в който мога да се докосна до мъничко време за мен и аз веднага реших, че е крайно време да ги споделя с вас.

Това беше един проект, който направих за "Двете елши", преди много време. Нещо като "наше си малко сувенирче за ценители". Изработени са от тишута и телчета, като идеята беше да напомнят по някакъв начин за красотата и естетиката в живота, които внасяме с тези наши малки ръчно-правени проекти. Естествено аз направих само скромните 14 бройки, които веднага си намериха щастливи собственици.

Това е предната корица. Като цяло идеята беше това да представлява стилизирано бяло клонче, защото нали сме бели елши, което ражда плодове - любов. В крайна сметка понеже е бяло и аз наистина много го стилизирах хората го обявиха за лебед. Аз и на това съм доволна. Защото изкуството е интересно именно с това, в очите на различните хора то е различно. и именно нашата представа и възприятие за изкуството ни прави уникални.

Това е първата страничка от тефтерчето. естествено с посвещение от "Двете елши"

"Както в семенцето се съдържа вековното дърво, така в човека е вродено творчеството. То е светлината, която струи от човека и отваря душата за невиждана красота. В тези пролетни дни отделете малко от времето си и надзърнете в себе си! А ако го сторите, ние ще сме там, за да помагаме както големите дървета закрилят фиданките, докато заякнат! "

И на последната страница, естествено е нашия печат.