четвъртък, 8 май 2014 г.

Уловени мигове

Привет, приятели!

Днес съм на вълна дълбоки размисли, така че ви предупреждавам очаква ви много четене ;)
Тези дни много се замислих за това, какво оставяме след нас и как запазваме спомените си. Изпитах такова голямо удоволетворение като завърших албума си за 9-те месеца. Защото знам, че ще си го запазя и един ден ще го дам на Елито да го прочете. Но това е само едно албумче за едни 9 месеца, а има още толкова много спомени, които чакат реда си. Загледах се повече из блоговете на чуждестранните скрапбукъри и се изумих как те претворяват всичко - всеки важен момент, всяка събитие в страничка, албум или нещо подобно. Съвсем случайно попаднах на една мацка, която показа албума на майка си, които е на над 40 години. Представяте ли си?! И на всяка страница имаше спомени описани къде повече къде по-малко, но всичко беше документирано и момичето веднага можеше да каже какво е ставало на тези снимки и кои са лицата усмихващи се от тях. А аз погледнах към бюрото си, където седи албумът на баба и дядо (миналата седмица дядо почина и майка ми го даде, защото тя имала достатъчно снимки да имам и аз няколко) - снимките вътре са просто прибрани, дори не са залепени (нали знаете как старите албуми са били без джобове, е този е от тях). Вътре е пълно със снимки, а аз идея си нямам кои са хората на тях, разпознавам само тук там баба и дядо или мама и леля на по-новите. После попаднах на една прекрасна снимка на баба и дядо като млади и реших да я направя на страничка - но идея си нямам кога и къде е правена. И изведнъж осъзнах, че един ден моите внуци сигурно ще гледат по същия начин безбройните ми папки със снимки без да знаят историята зад тях. В чужбина скрапбукингът е на голяма почит именно, защото дава възможност да се запазят спомените, историите на семейството, не просто снимките. Но тук не е така. Гледам все повече и повече прекрасни неща из блоговете и Фб - албумчета, кутии за спомени и т.н. и толкова се радвам. А после прочитам, че са за някой приятел или поръчка. Това е толкова тъжно! ние, които се занимаваме с това и както се казва имаме нужните материали, правим за всички други, но не и за нас самите. Не ме разбирайте погрешно - аз самата правя страшно много неща за разни поръчки, така че и себе си слагам в тази група. Но не е ли крайно време да започнем да правим и неща за себе си? За нашето семейство? Аз все си казвам - име време, после ще го направя. Но истината е, че колкото повече време минава толкова по-заета ставам и толкова повече спомените избледняват и забравям онези малки, забавни детайли, които всъщност са така важни. Канех се от месеци да питам дядо да ми разкаже за снимките, които пази и да си запиша едно-две неща, за да имам материал за албумчета и странички. Така и не ми остана време... :(  И така е винаги с всичко. Замислете се колко проекти сте направили тази година - 5, 10, 50 или дори повече? А колко от тях са били за вас? Има ли дори един? Не е ли крайно време да започнем да слагаме проектите за нас и нашето семейство на предната линия, а за всичко останало да намираме случайно тук и там време?! Е, аз лично смятам да направя именно тази променя в моето хоби - ще сложа проектите за ме ни моето семейство на първа линия, ще правя повече скрапбук странички, повече албуми за мен. Така един ден, когато се обърна назад ще има какво да видя и ще има какво да дам на децата и внуците си :) И нали ме знаете, не може тази промяна да се мине просто така, за това ще организирам и някоя голяма забава. Още не знам каква ще, но бъдете сигурни, че ще има много нови готини неща, които да споделям с вас, много техники, хитринки, съвети, които да ви помогнат да претворявате спомените си в скрапбук странички и албуми. Ще има разбира се и предизвикателства, но този път вместо да творите за другите, ще ви предизвикам да творите сами за себе си :) Както казах, още не съм измислила изцяло концепцията за това мое ново начинание. Сега първо трябва да измисля подобаващо парти за рождения ми ден (даа, скоро остарявам), но веднага след това очаквайте моето ново проектче, което реших да кръстя "Уловени мигове". Така че, започнете да събирате вашите мигове, за да ги уловим в прекрасни проекти, ще видите, че това ще ви донесе огромно удоволствие!
А за вдъхновение ще ви дам линковете към няколко страхотни дами, които следя напоследък и които документират всяка прекрасна случка в разкошни странички:

https://www.youtube.com/channel/UCPZPc3SBQsxcocMPHHerI2A
https://www.youtube.com/channel/UCl6gWI8P9pmc6KkaliPcd2A
https://www.youtube.com/channel/UCl6gWI8P9pmc6KkaliPcd2A
https://www.youtube.com/user/mandalikadesigns

И като за десерт съм ви приготвила едно клипче с новите ми придобивки, с които ще творя моите уловени мигове.

4 коментара:

  1. Ех Ем ,толкова ме трогна с тази публикация.Да си призная, това сякаш бяха моите думи.От известно време и аз се замислям за това, и искам да ти кажа, че си много права -майсторим за всички останали а за нас нищо.Моите снимки са разхвърляни в компютъра и на дискове, които дори незная вече къде са.От 3 години се каня да правя скрапбук албум на дъщеря си и все не ми остава време-ох глупости просто се оправдавам.И аз незная защо.Ще ми е много интересно да видя какво си измислила.Подкрепям те с две ръце да знаеш.Ако мога да помогна с нещо-насреща съм!

    ОтговорИзтриване
  2. Така е, толкова си права, Ем! При мен положението е абсолютно същото! И аз споделям твоите мисли напълно! От толкова време се каня "ей сега" да започна да правя албум за себе си, но по същия начин приоритетите да зарадвам някой друг са по-важни от тези да направя нещо за себе си, което наистина е тъжно. Хубаво е, че майсторим непрекъснато за останалите, но трябва по-дълбоко да се замислим за тези неща! И аз ще следя с интерес какво твориш в тази насока. =)

    ОтговорИзтриване
  3. Не. :) Ем, напълно разбирам и приемам гледната ти точка, но тя определено не е моята. :) Може би защото не съм скрапбуукър, а кардмейкър.
    Три причини да се занимавам с това хоби: 1) моментното удоволствие, докато правя картичката; 2) тръпката да очаквам тя да бъде получена от получателя си по пощата и неговата реакция и 3) аз да получа нещо по пощата. :) Умирам от кеф като си гледам витрината с ваши творения и не мога да си представя в нея да има мои неща.
    Имам страхотен албум за Калина от теб и невероятен сватбен албум от една американска крафътрка, поръчан специално от кума и кумата ни. <3 Аз сама за себе си не бих си направила и съм истински късметлия да имам такива приятелчета. :)
    Масивни проекти като Project life с документиране на всяка седмица, все още не мога да ги осмисля. Или къде бих сложила всички украсени скрапбук странички вкъщи?! Всички материали около хобито, всички красоти, които получавам от съкрафтърчета... ако започна да събирам и своите проекти, Бебо ще ме изхвърли накрая... :D
    Съвсем страничен факт е, че като знам всеки детайл по изработката на проекта си, много скоро ми омръзва да го гледам и затова с всички свои картички много лесно се разделям. :) Може би нямам и самочувствието, че правя нещо красиво, което да трябва да покажа на идните поколения. :)
    Напълно съм съгласна обаче, че снимка с journaling (записки?) към нея е много хубав спомен и прекрасна практика, ако изобщо някога се сетя да изкарам снимки на хартия. :D
    Не ме разбирай погрешно, Ем! Пиша мнението си единствено с цел дискусия, провокирана от твоите размисли, а не за да опонирам. Напълно те подкрепям в начинанието ти! :) Ще чакам с нетърпение! <3

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Скъпа, аз напълно те разбирам! Ти си типичният кардмейкър, човекът който обича да се раздава! Това е прекрасно и е похвално. Аз също обичам да правя разни нещица за другите, радва ме тяхната радост. За това с без повод правя всякакви размени, подаръци и т.н. Това е толкова позитивно изживяване, просто е вълнуващо!
      Но ако се замисмиш един ден, когато Калина порасне, няма ли да й е интересно да види нещо, което е направила мама? Да се докосне до случките, спомените и емоциите, които изживяваш сега. Да отвори някое албумче и да види, че си мисли за същите неща, като теб на нейната възраст. Аз вярвам, че скрапбукингът е за всеки, защото всички имаме нужда да съхраняваме спомените си. Именно за това има и толкова различни видове скрапбукинг - големи тежки албуми, мънички албумчета с най-важното, странички окачени по стените, или кутия със съкровища, така че да паснат на всеки стил ;)
      Разбира се, това е и въпрос на нагласа. Защото скрапбукингът изисква повече от всичко да имаме 100% отдаденост иначе нищо няма да се получи. Все пак кой знае, може пък точно с тази нова своя идея да ти променя нагласата ;) :)
      Аз лично смятам, че имам нежда да правя повече неща за себе си и за семейстовото си, за това и ще се захвана с това начинание. Пък ако не успея да те вдъхновя за скрапбукинг, пак ще има тонове други размени, нали ме знаеш мен, ще има по нещичко за всички ;)
      Така че аз супер много се радвам, че сподели твоята гледна точка. Идеята на този пост е да накара човек да се замисли, щом си се замислила, значи съм постигнала целта си :))))
      Има обаче едно нещо, за което изобщо не съм съгласна с теб - нещата ти са разкошни! Изпипани до последния детайл! Аз сега, нали си имам едно тагче в нас от теб и толкова му се радвам, такава прелест е! Не се подценявай ;)

      Гуш
      Ем

      Изтриване