понеделник, 20 юни 2011 г.

Покани за рожден ден

Толкова много покани направи тази година, че като се замислих направо ми стана чудно, кога двете с Рали сме смогнали с толкова много работа. Правила съм покани за сватби, за нов дом, за кръщене, за детски рожден ден... край нямат. И сега като дойде моя ден ден, просто нямаше как да не направя нещо наистина специално за покана. И естествено се залових и измислих най-завъртяното нещо възможно. Първото правило на поканите е, че те трябва да са ефекти, но лесни за изработка. Защо ли някак винаги заобикалям точно първото правило. Направих първата за моста и толкова ми хареса, толкова красиво стана, че просто нямаше как и останалите да не са като нея. Но всяка покана ми отнема около час и половина работа. А аз направих общо 15! Дори не знам кога смогнах да ги сътворя, някъде в промеждутъкът между другите задачи.
Правих поканите на групички от по няколко и успях да снимам само първите три.



От известно време се сдобих с това сладко малко лисиче на Hero Arts и не се сдържах и него да сложа на поканата и то като централен елемент.







Много ми харесва начина на сгъване на този тип картички, като си ги сложиш на рафта и седят толкова красиво. Всички бяха много доволни им много им се зарадваха. А едната девойка даже каза, че си я сложила на почетно място пред телевизора, защото била като произведение на изкуството. Е, чак толкова високо не бих оценила картичката, но пък определено е много интересна и симпатична покана ;)

Пожелавам ви успешен старт на седмицата и много хубави емоции
Ем

сряда, 15 юни 2011 г.

С дъх на старинно

Много обичам състарени картички! Всички техники за състаряване са ми така мили на душата! Не знам защо, може би защото много се възхищавам на Тим Холц, от време на време ми се приисква да направя нещо старинно и красиво. И сега, когато ми се предостави и подходящ случай, предизвикателството, което ни зададе Рали, веднага се заех. Извадих от шкафа с консумативи всичко, що беше старинно или се използваше за състаряване. И там на дъното намерих UTЕЕ-то (Ultra Thick Embossing Enamel). Ако не сте чували за това животно до сега, то е доста близко до ембосинг пудрата, но както името подсказва е доста по-дебело. С него се правят покрития тип стъкло. То буквално се напластява, докато не придобие дебеличък и стъклен вид. Аз до сега не бях работила с такова нещо, но пък всички ми разправяха колко хубаво се получавало и как било чудесно. А още повече ме грабна опцията с чупенето. Когато се наслой, докато е още не е изстинало напълно може да се буквално начупи и да заприлича като пукнато стъкло. Та реших да пробвам да си състаря елементите по този начин. Хванах и изгледах няколко клипчета по темата и после цяла нощ си играх. Не е толкова лесно, както го показват, но пък като му хванеш цаката ефектът е уникален! Сега разбирам защо го слагат в такива големи буркани, то просто нямам насищане! Толкова хубаво станах и така хубаво се начупиха, направо не можах да повярвам.
Та ето как се пристрастих към нещо ново и усещам как честичко ще го използвам за напред.