неделя, 30 октомври 2011 г.

Halloween

Здравейте, мили дами!
Днес ще ви покажа един проект - комплект, за тазседмичното предизвикателство на Двете елши в Картичкофуриите, което ни беше зададено то Злати.
Много обичам Halloween! Атмосферата, цветовете, костюмите, тиквите... всичко това ми се струва толкова интересно и толкова запленително! Много ми е жал, че тук все още нямаме навика да подаряваме картички за този празник. Може би защото все още не го чувстваме като наш или просто, защото не сме свикнали да подаряваме картички за празници освен за Коледа. Много съжалявам и че тази година успях да направя само тези двете картички за Halloween. От много проекти не ми остава време за много творене.
Тези двете сладурчета ми отнеха доста часове, докато им докарам фончетата, защото реших, че този път ще си правя сама дизайнерските хартии. и ето като се получи от един лист бял картон, един фонов печат, бяла ембосинг пудра и три цвята дистрес мастило.




Приятно изкарване на последния почивен ден и до скоро
Ем

вторник, 25 октомври 2011 г.

Златна есен

Много обичам есента! Толкова красив сезон, наситен с толкова хубави цветове и картини... Сега, в забързаното ми ежедневие не ми остава време да седна и да се полюбувам на красотата около мен. В последно време съм се вглъбила в ремонти, изолации и какво ли още не. Вече дори не ми остава време да творя толкова много като преди, нито пък силите и желанието, които изисква това хоби. Всичките ми материали отново са събрани на дена планина в хола и очакват деня, в който ще им бъде намерено подходящо място. Работната ми маса е затрупана с документи и хартии, а пък единственият стол в момента приютява голяма част от гардероба ни...
Това е сега, преди няколко седмици не беше така и тогава седях и работех по цяла нощ над масата и всички печати и хартийки пръснати около мен. Тогава сътворих и тази картичка. Тя е за един много специален човек - моята най-стара приятелка (и нямам предвид на години). С Ивето сме приятелки още от началното училище, когато бяхме в един клас и аз й помагах по английски, а тя на мен по география. Винаги сме си помагали и винаги сме били готови да направим всичко една за друга. Когато тя имаше тежък период преди няколко години аз всяка вечер ходех у тях. Стоях с часове наред, просто да си говорим, за да има компания и да не е сама. После, когато започна тежките изпити по органична химия аз винаги бях на среща да помагам със сложните задачи. А сега в този "интересен" период Ивето е на среща да ми помага. Идваше и ми носеше на крака разни задачки, които трябваше да свърша, а нямах време. Разкарвах я три пъти до Красно село, за да ми вземе едни документи за НОЙ. Веднъж даже ми донесе готвено ядене, да не съм се била мъчела тепърва да готвя. И след всичко това аз реших, че просто няма как и трябва да й направя една благодарствена картичка. И ето я и нея! С любимият ми фонов печат и страхотен есенен привкус. Днес й я дадох, 5 минути преди да замина за работа (тя дойде, за да има човек в нас, ако майсторите подранят, а милото още не се е върнал от нощна смяна). Тя толкова й се зарадва, сякаш беше златна! А не е нищо особено, но е правена с много любов!



сряда, 19 октомври 2011 г.

Някога на Запад

Дори не знам как ми дойде това предизвикателство. Просто ми хрумна, че би било много интересно. Сега като гледам май съм го измислила прекалено сложно, което изобщо не ми беше целта. Дори не съм очаквала, че ще е толкова сложно, защото всеки може да докара този стил без много да се старае с малко канапче и една шапка или пък ботуши с шпори. Да си призная малко се натъжих, защото лично аз много се забавлявах и с голямо удоволствие си майсторих картичката за предизвикателството и сега като гледам колко малко хора са се включили ми става мъчничко.
Както и да е...
Какво да ви разкажа за тази картичка?! Идеята тръгна от шкафчето. Исках много да направя такова, защото съм виждала на разни места и много ме впечатляваше. Разбира се, трябваше да си намеря и шапка. Но никъде не успях да видя нещо, което да ми хареса достатъчно, за това реших да се заема сама. Свалих едно обикновено моделче шапка от нета, поиграх си на фотошоп, за да изглежда повече като за момиче и си я принтирах. Разбира се, все още ми изглеждаше постно, за това обших краищата с черен конец и сложих черна панделка в добавка. С костюмчето също малко се измъчих, главно защото панделката, която използвах, за да го направя се бридеше ужасно и половината трябваше да я хвърля. Е, няма как, изкуството изисква жертви ;)
Дано да ви хареса!





Лека вечер от мен и до скоро
Ем

неделя, 9 октомври 2011 г.

Есен

Много се старах за тази картичка... и много дълго време я правих! Аз обикновено винаги правя картичките си с часове, защото обичам да изпипвам всеки един детайл и седя и като типична Близнаци се чудя по сума ти време за всяко мъничко нещо. Но тази картичка... нея я правих две седмици!

Дори не мога да ви кажа защо ми отне толкова много време. имах прекрасната идея в главата си и знаех какво точно искам и как да го направя и въпреки това работих толкова много по тази картичка. Може би защото исках наистина всичко да е ПЕРФЕКТНО! Седем пъти правих фона, докато стане хем старинен, хем да изглежда като текстил, хем да си личи дизайна на печата. А преди това го правих още два пъти на различен цвят картон, за да преценя кое ще отива най-много. Кракъл боята също малко ме измъчи, да не говорим, че тя самата за да изсъхне й трябва една нощ, но там поне се справих на втория опит. После се захванах с основното изображение. За него специално благодаря на Ели! Тя беше така добричка да ми услужи с този печат и аз си напечатах три картинки. Едната веднага замина, след като не ми се получи добре дистресването. Втората още си я пазя, защото тя е на грешен цвят основа, просто нямаше да ми отива на вече направения фон. И оставаше само третата картичка. Хубавото е, че дистреса се получи чудесно, точно като го исках. И какво мислите стана... Тръгнах аз да правя стъкления ефект с UTEE-то и пукнатините ми не се получиха където ги исках. Хайде разтапяй на ново, прави нови слоеве и пак във фризера. Хубаво, този път станаха идеални, точно където ги исках... но толкова големи, че едно парче се отчупи. Естествено нагрях пудрата отново, тя се разтопи, аз сложих още два слоя и най-накрая на третия път стана прекрасно!

Всичкото това можеше да стане и за два-три дена, ако работех по цял ден. Естествено, работа си имах повече от достатъчно както в къщи така и в магазинчето и за този проект си открадвах от време на време по част-два.
И след всичко това ще си кажете, защо се мъчи толкова? Тя и в началото щеше да изглежда добре и с пукнатини на друго място и ембосинг на гладък картон, което щеше да си се получи от рас перфектно. Защо толкова се мъчих? Ами защото тази картичка ми беше поръчка за един много специален човек. Реших, че е много подходящо, след като съвсем скоро след повода, за който беше предназначена, да я направя за предизвикателството измислено специално от крайния и получател. И сигурно вече не е тайна за никой, картичката беше предназначена за РД-то на Рали. Нашите мъже, понеже сме приятелски семейства и си се знаем, имат вече такъв навик - моя мъж поръчва на Рали картички за мен, а нейният мъж поръчва на мен картички предназначени за нея. Та когато Дани ме помоли за картичка веднага разбрах, че това трябва да е нещо наистина специално и наистина перфектно! Вложих много душа, много емоции и много усилие и накрая се получи една страхотна картичка, която всички харесаха и аз бях толкова щастлива! Най-голямата оценка е когато човека, за когото е предназначена картичката я хареса истински.

Вие вече сигурно сте видели картичката в новото ни предизвикателство, но ето я и тук.


Лека и спокойна вечер от мен
Ем

неделя, 2 октомври 2011 г.

Полет

Една картичка без печати... Това се оказа много трудно предизвикателство. Чак, когато го видях, осъзнах колко много съм привързана към печатането. Винаги слагам някакво печатче, а понякога и по няколко на куп! Толкова ми беше сложно да НЕ използвам печати!
Но реши, че това е прекрасна възможност да пробвам новите листа паус. Когато пристигнаха в магазинчето ни, аз веднага се влюбих в тях. Толкова са красиви, блестящи и изящни! Всеки ден при нас влизат хора и веднага се хващат за тях и първата им приказка е "А за какво мога да ги ползвам?". И аз веднага почвам да обяснявам разпалено как този пас би седял страхотно като прозорче на картичка. Все си го представях в главата си и все не ми оставаше време да стигна до този проект. И ето че сега възможността почука сама на моята врата и аз просто нямаше как да не се възползвам! Веднага грабнах един лист от пауса Зеленика и заврантулки и ето какво сътворих!